8 май 2020-Нюз Фронт.
9 май 1945 година. Денят на Победата във Великата Отечествена война. И въпреки че вероятно за много жители на Запада самият термин Велика отечествена война не е познат ,за всеки руснак, за всички граждани на Съветския съюз, руснаци, украинци, беларуси, казахи, таджики и много, много народи и националности на многонационалната съветска държава, това е най-величайшият празник.
А жителите на Запада познават тази война под името Втората световна война. Тази разлика се обяснява просто: за народите на СССР Втората световна война започва в 4 часа утринта на 22 юни 1941 година с нападението на нацистка Германия по цялата дължина на западната граница, от бреговете на Балтийско море до бреговете на Черно море.
Вероломно нападение, без обявяване на война. Първите бомбардировки са извършени вече в 4 часа сутринта, и не само по военни обекти, но и по мирните хора също. И това е най-жестоката война в историята на Русия.
Война за оцеляване на нацията.
Въпреки факта, че Втората световна война завършва на 2 септември 1945 година с подписването на акта за капитулация на Япония, главните сражения се случват в Европа и главната победа, това разбира се е победа над германския фашизъм, превземането на бърлогата му — Берлин .. И, като апотеоз на тази победа — издигането на червеното съветско знаме над Райхстага.
Сега на Запад активно се води дейност насочена към пренаписване на историята.
пренаписва историята. С всевъзможни инсинуации, подмяна на понятия, цинични лъжи, очерняне на бялото и избелване на черното, някои сили, нека ги наречем Колективния Запад, се опитват да обърнат с главата надолу историята на този период. Защо се прави това?
В края на краищата такива средства, такива сили се хвърлят в това. Все пак, едва ли това се прави просто така, нали?
Обясненията могат да са в два варианта:
1) да се подменят резултатите на Втората Световна война;
2) Да се подготви общественото мнение за нова голяма война.
За да се оценят правилно резултатите от войната, е необходимо да се вземе предвид нейното начало, причините за това, нейните подбудители и бенецифиари.
Втората световна война, както е известно, започва на 1 септември 1939 година с нападението на Германия на Полша.
Но войните не започват просто така от нищото. Те се замислят от някого, готвят се, зреят. Като изригването на вулканите- на склоновете зеленеят дървета, пеят птици, живеят хора, а дълбоко в недрата бурли и се вари разкалена лава, издига се все по-нагоре и по-нагоре, напрежението се покачва и изведнъж- бабах!
Всичко лети в преизподнята.
Така и войните натрупват разрушителната си енергия много преди първото "бабах" да гръмне. В градовете и селата децата играят весело, учат в училищата, хората работят, обичат се, карат се и се сдобряват, грешат и праведничат, с една дума живеят.
Но сред тях има и други хора, които планират война, които знаят: тук ще атакуват танкови дивизии , размазвайки с танковите колела житни полета и човешки съдби, този завод край училището ще бъде бомбардиран. И те знаят, за да бомбардират този завод, ще трябва да се убият някакво количестви деца в училището, нищо лично- планови загуби сред мирното население.
Така и Втората Световна война започва много преди 1 септември 1939 година. А кога точно?
Ще започнем, може би, с края на Първата Световна война, с Версайския договор, с подписването на който приключва Първата Световна война. Основните моменти на този договор, повлияли за разпалването на нов пожар:
а) Според член 231 цялата отговорност за започване на война се възлага на Германия.
б) Въоръжените сили на Германия много се ограничават — Сухопътните сили не повече от 100 хиляди, ВМС не повече от 15 хиляди, без подводници, без въздушни сили, без танкове, без тежка артилерия. Воинския призив е отменен.
в) Германия понася значителни териториални загуби.
г)Назначават се многомилиардни репарации на Германия.Ръководителят на германската делегация при подписването на Версайския договор граф Улрих Брокдорф-Ранзау заявява, че всички 440 члена от текста на договора се свеждат до проста формула: „Германия се отказва от всички претенции на съществуването си“.
Подписването на Първото Компиенско примирие, на 11 ноември 1918 година.
Това примирие слага край на бойните действия от Първата Световна война.
В резултат на Версайския договор Германия се оказва обедняла и унижена, германският народ силно бедства и най-важното — остава без каквато й да било надежда за светло бъдеще.
Не е изненадващо, че недоволството и реваншистките настроения тогава започват да назряват сред народа.
Национал-социалистическата работническа партия на Германия, водена от Адолф Хитлер, активно и успешно използва тези настроения и през 1933 година и идва на власт по напълно демократичен начин.
Това е митинг на привърженици на Хитлер през 1937 година.Нито един митинг в историята на човечеството не е събрал такъв брой хора.
След 8 години (през 45-та) те ще кажат, че никога не са подкрепяли идеите на Хитлер.
А вече през 1934 година Хитлер ще захвърли и стъпче останките на демокрацията, създавайки тоталитарната държава на Третия райх. Която веднага започва да се подготвя за голяма война.
И германците дружно, радостно и въодушевено започват да маршируват в стройни редици към пропастта.
Първото, което прави Хитлер е да захвърли „оковите на Версай“ и започва да увеличава военно-промишленото производство. Страните победители от Първата Световна война, които вкараха Германия в тези окови през 1919 година, Англия и Франция, гледаха с изненадваща лекота на тези «дяволии“ на фюрера.
Особено ярко това се проявява при опита да се сключи
така наречения Пакт на четворката — Договор между Великобритания, Италия, Франция и Германия.
Съгласно този договор на Германия се позволява да се въоръжи, допуска се преразглеждане на мирните договори, включително и с дтуги държави, които не се явяват подписанти на този пакт.
А четирите страни подписали пакт, да могат да диктуват волята си на цяла Европа.
Това се случва през 1933 година.
Забележете, буквално веднага след идването на нацистите на власт.
Договорът е подписан и макар да не е влязъл в сила, фактът на подписването е много показателен и говори за намерения.
И тогава на Хитлер му тръгва поредица от дипломатически успехи:
На 26 януари 1934 година Полша е първата от всички държави, сключила Договор за ненападане с Третия райх.
1935 година Англо-германскотоморско споразумение- договор за съотношението на военно-морските сили, сключен между Велокобритания и нацистка Германия през юни 1935 година,
С това споразумение, което установява съотношението на германския флот в съотношение 35% спрямо британците, сключено без съгласието и дори уведомяването на съюзниците си по Първата световна война, Великобритания едностранно денонсира Версайския договор.
1936 година. Япония подписа Антикоминтерна пакта с Германия. Но това си е без излипни изхвърляния и логичмо.
Пактът е открито насочен срещу Съветския Съюз.
1938 година.30 септември. Великобритания. Декларация за ненападение. 30 септември, запомнете го, това е важно, за това малко по-късно.
1938 година. Декември. Франция. Декларация за ненападение.
1939 година. Март. Румъния. Икономическо споразумение.
1939 година. Март. Литва. Декларация за ненападение.
1939 година. Май. Италия. Пакт за съюз и приятелство.
И тук, както в Япония, всичко е просто и без фантазии.
Тези три държави — Германия, Италия и Япония ще бъдат наричани страните на Оста.
1939 година. Май. Дания. Пакт за ненападение.
1939 година. Юни. Естония. Пакт за ненападение.
1939 година. Юни. Латвия. Пакт за ненападение.
1939 Август. СССР. Пакт за ненападание. Онзи прословут пакт Молотов-Рибентроп, за който периодично се говори с обвинителен тон към Русия, едва ли не в започване на войната.
Но по някаква причина мълчат за споразуменията, подписани от Великобритания и Франция година преди него. Засрамено едно таков мълчат. Защо?
Ами нека да разгледаме по-подробно обстоятелствата на подписването и свързаните с това събития.
И така 1938 година. Какви събития са се случват през тази година?
Март 1938 г. — Аншлус (присъединаване) на Австрия.
Хитлер поглъща Австрия, а Англия, Велика Британия, най-могъщата страна в света по онова време, основната цигулка при подписването на Версайския договор, преглътва аншлуса. Признава и приема това присъединяване. Без протести, без санкции, без заплахи. Поне пръст да бяха размахали от приличие.
Австрия е отбелязна в червено, а Германия — в розово. Розовото петно в горния десен ъгъл е Източна Прусия. Така е отрязана от Германия във Версай през 1919 година. Пространството между тях, така наречения „полски коридор“, е дадено на Полша и това също ще «гръмне»
А Аншлуса се случва без спазване на каквито и да било норми, без референдум. Нещо повече, референдумът, назначен от канцлера на Австрия Курт фон Шушниг на 13 март 1938 година и заплашващ да обърка плановете на Хитлер, е прекъснат и германските войски влизат в Австрия в нощта на 11 срещу 12 март.
Канцлер Шушниг е арестуван и прекарва цялата война в концентрационните лагери в Дахау и Заксенхаузен.
Сравнете реакцията на Запада към този аншлус и към присъединяването на Крим към Русия през 2014 година.
Но кримчаните проведоха референдум и спазиха всички правила на международното право. Но … Двойни стандарти.
Продължаме по-нататък.
Апетитът идва с яденето; това е известна истина. Така че при Хитлер, който изяде Австрия, апетитът се разиграва не на шега и се насочва към Чехословакия. В началото само до Судетска област — територия на Чехословакия, граничеща с Германия, с мощна индустрия, населена със значително количество етнически германци.
А вече през май 1938 година избухва първата Судетска криза. Хитлер действа там с ръцете на германски нацисти, живеещи в Чехословакия и тогава не му се получава. Хитлер обаче не се отказва и през септември се разразява Втората Судетска криза.
За да не претоварим читателя, ще изложим подробно описание в края на статията, търпеливите ще го прочетат, а за останалите ще кажем само, че там се разразяват сериозни страсти и от 7 до 30 септември пламва цяла Европа.
А вече на 30 септември 1938 година представители на Великобритания, Франция, фашистка Италия и нацистка Германия подписват споразумение в Мюнхен (в съветската, а след това и руската историография, известно като мюнхенски сговор), което обрече Чехословакия да бъде разделена и изядена от Хитлер.
Споразумението е подписано в един часа след полунощ, след продължително обсъждане и разработка, и едва след това в залата са допуснати представители на Чехословакия, за да се запознаят с него.
Така гджентълмените от демократична Англия и същите тези «честни и благородни» французи лесно се отказаха от чужда държава с един от най-мощните военнопромишлени комплекси по онова време за усилването на Хитлер.
Сталин по време на тази криза предлага обявяване на война на Третия райх. Но СССР няма общи граници с Чехословакия, затова Сталин иска от Полша да разреши преминаването на съветските войски през територията на Полската република.
Поляците не само отказват това на Съветския Съюз, но и заплашват да обявят война на СССР, ако той защити Чехословакия.
Подобна непримиримост на Полша се обяснява с факта, че, твърдейки, че е част от територията, тихомълком по споразумение с Германия, си отхапва района на Тешинска област близо до Чехословакия, в един ден с германските войски, заели „своята“ част, и въвежда полските войски в Чехословакия.
Полски войници позират с чехословашкия герб, отхвърлен в близост до сградата за телефон и телеграф, която превземат по време на операция «Залужие» в чешкото село Лиготка Камерална-Полша, Komorní Lhotka-Czech., разположена в близост до град Тешин.
Ето защо днес, когато Полша крещи, че тя, цялата толкова бяла и пухкава, в онези години е станала жертва на двама агресори наведнъж — СССР и Германия, меко казано, не е съвсем така.
На Полша просто не й излизат сметките тогава, надявайки се, че тя е същият хищник като нацистка Германия и в съюз с Хитлер ще разкъса и погълне първо Чехословакия, а след това и Съветския Съюз. Но Хитлер е имал други планове и в тези планове на поляците е възложена ролята не на хищници, а на жертви.
И през 1939 година Чехословакия е окончателно разчленена и тя престава да съществува като държава.
Основната част си прибира Германия, като дава и малко на Унгария, неин съюзник, а малкото синьо петънце в центъра на картата е самият регион Тешин, заради който Полша хуби разсъдъка си.
А през март 1939 година се случва още едно, което точно и ясно показва ролята на Англия в разгръщането на Втората Световна война — златото в Чехословакия, намиращо се във Великобритания във Банката за международни сметки (BIS), на стойност 5,6 милиона паунда по тогавашните цени (736, 4 милиона паунда, или 1,114 милиарда долара на днешните цени) са преведени от британците от сметката на Чехословашката национална банка в сметка, управлявана от Райхсбанк.
Какво мислите, колко танкове и самолети е построил Хитлер с тези пари?
Но малко избързахме напред. Ще се върнем на септември 1938 година.
И така: на 30 септември в Мюнхен, Англия, Франция, като гаранти на целостта на Чехословакия, решават (без дори да канят делегацията на Чехословакия на срещата, като ги държат в коридора) да предадат Судетска област на Германия. Направо образец на благородство, честност и държавна мъдрост.
Шест месеца по-късно, когато Хитлер анексира останалата част на Чехословакия, тези гаранти все още са изпълнени с благородство и честност. Толкова преизпълнени, че не могат да кажат и дума, и мълчат като риби. Още и пари подбутват на Хитлер, че да се въоръжи по-бързо.
Въпрос — на какво са разчитали британците и французите, «умиротвоярявайки» Хитлер? Руснаците имат само един отговор — разчитали са (и пламенно са желали) Хитлер да тръгне на изток, към Русия.
И в този ден, 30 септември 1938 година, Великобритания набързо ( за да не се размотава два пъти) подписва пакт за ненападение с Германия. Ето такива са те, джентълмените.
Но иначе сега дерат гърло за пакта Рибентроп-Молотов.
А какво трябваше да направи Сталин в ситуация, когато цяла Европа сякаш полудява? Той трябваше да забави началото на войната с Хитлер, за да се подготви за тази война. 4Страната току-що се възстановява от Гражданската война 1917-1922 , от Разрухата, построява хиляди нови фабрики, от нулата вдига цели отрасли на промишлеността,, програмата за превъоръжаване на армията беше изпълнена едва наполовина. Всеки ден спечелен в отлагането на войната си струваше сражението. Сталин далеч не е бил глупак; той е разбирал, че англосаксоните отглеждат фашистки звяр, за да го настроят срещу Съветския съюз.
След като изчерпва всички аргументи за вразумяването на британците, поляците, французите и други, предлагайки им да излязат в общ фронт срещу Хитлер, докато още не набрал сила, и получавайки в отговор отказ, че и заплахи, Сталин им чупи играта сключвайки Пакта Рибентроп-Молотов. И с това печели две години.
Също 1936-1939 се случва и Гражданската война в Испания,
където бъдещите противници си изпробваха силите, оръжията и се вглеждаха един в друг.
А след това следва ранното утро, в 4 часа 45 минути сутринта на 1 септември 1939 година. Германският учебен кораб, старият броненосец Шлезвиг-Холщайн, пристигнал малко по-рано в пристанището Данциг на приятелско посещение и посрещнат с ентусиазъм от местните жители, посипва първите снаряди в тази война по спящите хора.
Започва Втората Световна война и агонията на Полската република (наричана още Втора Реч Посполита по онова време).
А какво правят по онова време нашите джентълмени, правотелствата на Великобритания и Франция, които така нежно и грижливо отглеждаха хитлеровия нацизъм?
Тогава най-накрая им светва: нещо не е както трябва.
И на 3 септември обявяват война на Хитлер. Но я водят по такъв начин, че американските журналисти я наричат Phoney War (фалшива война), а немският военноначалник А. Джодл по-късно твърди:
„Ако не се бяхме провалили през 1939 година, това е само защото около 110 френски и британски дивизии, които стояха на Запад срещу 25 германски дивизии по време на войната ни с Полша на Запад, абсолютно бездействаха»
Войските на Вермахта толкова бързо разбиха полската армия, че още на 17 септември полското правителство и върховното командване избягаха в Румъния.
И само в този ден, 17 септември, в докладна записка ( нота) на съветското правителство, представена в Москва на полския посланик в СССР, се посочва, че „след като полската държава и нейното правителство престават да съществуват, Съветският Съюз е длъжен да вземе под своя защита живота и имуществото на населението на Западна Украйна и Западна Беларус. «
И едва тогава Червената армия влиза в Полша и присъединява земите на Западна Украйна и Западна Беларус към Съветския Съюз.
Обърнете внимание, че това бяха земи по-рано, ако следваме резултатите от съветско-полската война от 1919-1921 г. бяха отнети от Русия. Между другото, поляците бяха много жестоки към руските военнопленници по време на тази война. До 80 хиляди от тях загинаха в полските лагери заради изключително тежки условия — глад, епидемични заболявания и зимен студ при липса на дрехи и подходящо отопление на помещенията. Руснаците дойдоха за своето.И още един малък, но съществен штрих — в СССР беше въведена универсална военна служба …. 1 септември 1939 година.
Това е по повод въпроса, дали Съветският Съюз се е подготвял за агресивна война?
Така се подготвя и така започва Втората световна война.
И както виждаме, тя не възниква от нищото. Тя е внимателно подготвяна, агресорът е подхранван и отглеждан.
А след това следва европейският блицкриг на Хитлер, когато той превзема Норвегия през април-май 1940 година.
Дания, Белгия, Люксембург, Холандия и без да спира превзема Франция.
Погледнете хронологията на тези захвати и най-важното — обърнете внимание на сроковете на съпротива.
Дания — началото на 9 април 1940 година краят на 9 април 1949 година 6 часа Предават се без съпротива.
Норвегия — началото на 9 април 1940г Краят на 2 май 1940.
24 дни се съпротивяват. Даже потапят крайцера Blucher.
И след това Норвежката съпротива се проявява достойно.
От германски доброволци се сформира батальон » Норвежки доброволчески легион», който учатва във войната срещу СССР, в частност под Ленинград.
Белгия- началото на 10 май 1940 година, край- 28 май 1940- 18 дни.
Впоследствие от белгийски доброволци са сформирани две дивизии на СС (27-и фламандски и 28-ми валонски).
В същото време, по време на окупацията на територията на Белгия, активно действа Движение на Съпротивата.
Нидерландия- началото на 10 май 1940 — край- 15 май 1940; 5 дни.
От холандски доброволци са създадени две дивизии на войските на СС (23-а и 34-а).
Люксембург — началото на 10 май 1940 г. Край на 11 май 1940 година- денонощие.
Франция- 13 май 1940 германците пресичат франко-белгийската граница и спокойната ненапрегната странна война приключва.
На 22 юни Франция капитулира. За 41 дни.
Съотношението на силите по количество войски е в полза французите но…
Разразява се световна касапница. Тя обхваща Северна Африка, през април-май 1941 година падат Югославия и Гърция.
Е, а след това настъпва 22 юни 1941, 4 часа сутринта.
Тогава за нас започва Великата Отечествена Война. Най-тежката война.
Страната ни загуби 26,6 милиона души. Освен това от тези 26 милиона, загиват около 12 милиона съветски войници.Останалите 14,6 милиона са мирни жители, жени, деца, възрастни хора.
Германците, и не само германците, но и представители на много народи в армията на нахлуването — румънци, италианци, испанци, балтийските държави се отбелязват много активно.
И така, агресорът не се церемони особено с нашите хора.
За убийството на руски, украински, белоруски войници, не се предвижда никаква отговорност.
Бомбардирани са градове, жп гари и влакове, включително с ранени и бежанци.
Ето само три примера от хилядите, как германците решават тогава проблемите с мирното население.
За два дни на 9 и 10 октомври 1942 година в град Йейск, който се намира в Краснодарския край,, германците извозват 214 деца от детски дом на възраст от 5 до 17 години.
Момченцата и момиченцата са извозвани в „газови камери“ ( душегубки- рус.)извън града и погребани в общ гроб.
След войната всеки съветски човек знае тази дума «душегубка», но за европейците нека обясним: автомобилите наречени «душегубки», в които изгорелите газове се извеждат във фургон.
И докато хората натоварени в такава газова камера на колела, по време на пътуването се задушават от отровните газове. Много практично по европейски.
В белоруското село Хатынь на 22 март 1943 година украински националисти-бандеровци по заповед на германците унищожавар всички жители на това село, 149 души. Хората са вкарани в селкостопански хангар и са изгорени живи.
А това е Витя Черевичкин, който тогава е на 16 години и живее в град Ростов на Дон. Окупаторите забраняват на хората да отглеждат гълъби, но юношата не спазва забраната, нито чува молбите на майка си, и скрива своите домашни любимци. Германците намират гълъбите, извеждат го на близкия площад и го разтрелват. Това се случва на 28 ноември 1941 година.
Добавете към това, чудовищните лишения, гладът, студът и тежкия труд в тила, където на мястото на мъжете заминали на фронт, застават на становете жени и деца.
И добавете 5269 513 души, изгонени в Германия на принудителен труд. Младите хора са прогонвани тогава. Баба ми беше една от тези пет милиона и си спомням, какво разказваше тя за това.
И добавете към това разрухата. През военните години 1710 града и селища от градски тип и над 70 000 села и села, 32 000 промишлени предприятия са унищожени на съветска територия, 98 000 колективни стопанства, 1876 държавни стопанства.
Държавната комисия установява, че имуществените щети представляват около 30% от националното богатство на Съветския Съюз, а в окупираните райони- около две трети.
Общо, материалните загуби на Съветския Съюз се оценяват в 2,6 трилиона рубли.
За сравнение, националното богатство на Великобритания намалява само с 0,8%, на Франция — с 1,5%.
В САЩ, напротив, през периода от 1939 до 1945 г. има увеличение с 70% на БВП.
А сега някои крещят, че войната била спечелена от един лендлиз.
Нашият народ обаче издържа на първия, най-тежък удар.
С цената на невероятно усилие на сила той издържа и оттърсвайки се едва едва, събирайки всички сили, преминава в настъпление и освождава и страната ни, и половин Европа, 11 държави.
И ние бяхме тези, които влязоха в Берлин! И ние бяхме тези, които доведохме Хитлер до самоубийство! И ние бяхме тези, които осигурихме изправянето на престъпниците на Нюрнбергския трибунал! И самия трибунал осигурихме ние! И нашите дядовци се разписаха на Райхстага!
Проектът «Третия райх» е замислян и планиран изключително като оръжие срещу СССР (четете — Русия). Но нещо се обърква, в един момент експериментът излиза извън контрол, Хитлер къса веригата и започва да хапе своите «родители» — англосаксонците. Полша, Франция и други европейски държави падат по удара.
Е, това означава, че трябва да се вземат предвид всички грешки, да се планира всичко добре, и да се повтори експеримента по нов начин. Като с Украйна, например.
Разбира се, не Третият райх,който да стигне до Москва и Сталинград, но все нещо, което ще им донесе някаква полза.
А и не им е жал да пожертват за такъв експеримент украинците, защото те така или иначе пак са руснаци- приблизително така разсъждават англосаксонците, и на първо място САЩ.
А, Полша, както и през 1938 година Тешинска област, се утешава с надеждата да участва в разпределянето на плячката.
На нищо не ги е научила историята.
Поляците отново залагат на силен, както им се струва, хищник, в лицето на САЩ. И отново, не осъзнават, че американците имат свои собствени планове за поляците. И трябва да внимават, да не попаднат в бъдещото меле отново под удар. Само че, тогава, руснаците вече няма да хукнат да ги освобождават. Руснаците всичко помнят.
Какво да се каже…Ще използваме думите на нашите предци, написани през 1945 година на Райхстага:
«Можем и да повторим»
Послепис
Общо около 9 милиона съветски войници участват в освобождението на 11 европейски държави.
Безвъзвратните загуби на Червената армия по време на освобождението на държавите в Европа възлизат на
в Полша — 600 212 души;
в Чехословакия — 139918 души;
в Унгария — 14 0004 души;
в Германия — 101 961 души;
в Румъния — 68 993 души;
в Австрия — 26006 души;
в Югославия — 7995 души;
в Норвегия — 3436 души;
в България — 977 души;
Общо, безвъзвратните загуби на Червената армия по време на «освобождението на Европа» възлизат на около 1 милион души.
P.S.S. В онези времена телата на загиналите войници не са били обратно връщани в родината, а са погребвани на тази земя, за освобождението на която загиват.
По-късно върху гробовете им са издигнати паметници.
И сега един от компонентите на програмата по пренаписване на историята е тенденцията за събаряне на тези паметници.
Особено в Прибалтийските страни, и в Украйна се занимават с това.
И което особено силно прави впечатление, в тези страни нацизмът се героизира.
И отново Европа „не вижда“.Или историята върви по спирала? Или пак тръгва по пътя на тези грешки?
Първата снимка е от 1939 година. Адолф Хитлер и върхушката на Третия райх са домакини на парад на своите войски във Варшава по повод победата над Полша.
На втората снимка в наши дни украинските нацисти от полка «Азов» са някъде в Донбас.
Знамето на НАТО е особено трогателно, очевидно в съзнанието на обикновените украински момчета, и НАТО и фашистката свастика са неща от същата серия. Е, в наивната си простота не са далеч от истината.
Втора судетска криза *
На 7 септември 1938 година, след въоръжени сблъсъци между судетските германци с полицията и войските, Хенлейн отново прекъсва преговорите с чехословашкото правителство.
Във Франция се обявява призив за резервисти.
На 11 септември Англия и Франция обявиха, че в случай на война ще подкрепят Чехословакия, но ако Германия не допусне война, тя ще получи всичко, което поиска.
На следващия ден, изказвайки се на партиен конгрес в Нюрнберг, Хитлер обяви, че иска да живее в мир с Англия, Франция и Полша, но ще бъде принуден да подкрепи судетските германци, ако така нареченото „потисничество“ срещу тях не спре.
На 13 септември избухва германско въстание в Судетската област и чехословашкото правителство въвежда войски в районите, населени от судетските германци, обявявайки там военно положение.
Хенлейн изисква премахването на военното положение в Судетската област, изтеглянето на чехословашки войски и прехвърлянето на функцията на полицията на местните власти.
В Лондон е получена телеграма от Берлин от британския посланик в Германия, съдържаща предупреждение, че в случай че чехословашкото правителство не успее да изпълни ултиматума на Хенлейн, ще избухне война.
На 14 септември Чембърлейн телеграмира на Хитлер за готовността му да се срещне с него в Германия „с цел спасяване на света“.
15 септември 1938 година Чембърлейн пристига на среща с Хитлер близо до град Берхтесгаден в Баварските Алпи.
По време на тази среща фюрерът обявява, че иска мир, но е готов заради чехословашкия проблем и на война.
Въпреки това войната може да бъде избегната, ако Великобритания се съгласи да прехвърли Судетската област на Германия въз основа на правото на нациите на самоопределяне. Чембърлейн се съгласява.
Чехословашките войски потушават пуча на СНП в Судетската област, Хенлейн бяга в Германия.
На 18 септември в Лондон се провеждат англо-френски консултации.
Страните се споразумяват, че териториите, където живеят повече от 50% от германците, трябва да отидат към Германия, а Великобритания и Франция ще действат като поръчители на новите граници на Чехословакия.
На 19 септември Бенес чрез съветския пълномощен представител в Прага се обръща към правителството на СССР относно позицията му, в случай на военен конфликт.
Съветското правителство отговоря, че е готово да изпълни условията на Пражкия договор.
Съветският Съюз предлага своята помощ на Чехословакия в случай на война с Германия, дори ако противно на пакта Франция не направи това, а Полша и Румъния откажат да пуснат съветски войски.
Позицията на Полша се изразява в изявленията, че в случай на нападение на Германия срещу Чехословакия, тя няма да се намесва, и няма да пусне съветските войски през своята територия, а незабавно ще обяви война на Съветския Съюз, ако
Съветския Съюз се опита да изпрати войски през полска територия, за да помогне на Чехословакия.
И ако съветските самолети се появят над Полша на път за Чехословакия, те веднага ще бъдат атакувани от полски самолети.
Франция и Чехословакия се отказват военни преговори, докато Англия и Франция блокират съветските предложения за обсъждане на колективната подкрепа на Чехословакия в Лигата на нациите.
Чембърлен (вляво) и Хитлер на среща в Бад Годесберг, 23 септември 1938 година.В средата главният преводач д-р Пол Шмит
На 20-21 септември английските и френските пратеници в Чехословакия заявиха на правителството на Чехословакия, че ако не приеме англо-френските предложения, френското правителство „няма да изпълни споразумението“ с Чехословакия.
„Ако чехите се обединят с руснаците, войната може да придобие характер на кръстоносен поход срещу болшевиките.
Тогава ще бъде много трудно за правителствата на Англия и Франция да стоят настрана. “
Е. Бенеш предлага на посланиците да заявят писмено своите искания.
През денят кабинетът на министрите, председателстван от Милан Годжи, взема решение да се предаде.
В същия ден, 21 септември, съветският представител заявява на пленарната сесия на Съвета на Лигата на нациите, че са необходими спешни мерки в подкрепа на Чехословакия, ако Франция също изпълни задълженията си (според споразуменията за взаимопомощ), както и искането да се повдигне въпроса за германската агресия в Лигата на нациите.
Правителството на СССР провежда редица подготвителни военни мероприятия: по югозападните и западните граници са поставени в бойна готовност пехотни дивизии, авиация, танкови части и сили на ПВО.
Едва през декември 1949 г. ръководителят на КПЧ Климент Готвалд разказва как през септември 1938 Сталин го моли да каже на Едуард Бенеш, че Съветският Съюз е готов да предостави конкретна военна помощ на Чехословакия без Франция, но при две условия:
ако Чехословакия поиска от Москва такава помощ,
и ако самата Чехословакия също започне да се защитава от военната намеса на Третия райх.
На 22 септември Чембърлейн пристига в Годесберг при Хитлер и предлага да прехвърли Судетите с право на избор на гражданство и компенсации за собственост.
Хитлер иска тези територии да бъдат прехвърлени на Германия до 28 септември и да се удовлетворят претенциите на Полша и Унгария.
Полша представя ултиматум на Чехословакия и концентрира войските по цялата граница.
В разговор с Фирлингер на 22 септември Потьомкин отговоря положително на въпроса на пратеника: „може ли съветското правителство, ако Германия атакува Чехословакия, да помогне на последните, без да чака решение на Съвета на Лигата на нациите.“
На 21-22 септември в Чехословакия се провежда обща стачка, която довежда до краха на правителството на Милано Годжи и създаването на временно правителство, ръководено от генерал Ян Сиров.
На 23 септември правителството на Чехословакия обявява всеобща мобилизация. Съветското правителство прави заявление към полското правителство, като посочва, че всеки опит за окупиране на част от Чехословакия би анулирал съветско-полския договор за ненападение.
На 27 септември Хитлер заявява на посланиците на Англия и Франция, че позицията му е непроменена и германската «акция» срещу Чехословакия ще започне утре, той също предлага нови преговори за изясняване на «подробностите на споразумението» относно Судетския въпрос.
Едуард Даладьер (в центъра) с Йоахим фон Рибентроп на среща в Мюнхен през 1938 година.
На 28 септември Чембърлейн уверява Хитлер, че може да получи всичко „без война и без забавяне“ [7].
На 29 септември в Мюнхен, по инициатива на Хитлер, той се среща с ръководителите на правителствата на Великобритания, Франция и Италия.
Въпреки това, противно на обещанието в писмото на Чембърлейн, представителите на Чехословакия не са допуснати да обсъждат споразумението.
На СССР е отказано участие в срещата.
Съветските войски са концентрирани на западната държавна граница до 25 октомври, след което са върнати в зоните на постоянна дислокация.