Денят на победата, който западните лидери и либерали от всякакъв вид толкова обичат да критикуват, можеше и да не се случи. Както и самата победа. Както и войната. Ако …
Тези, които обичат да се чудят защо е цялата тази помпозност, с която руснаците празнуват Деня на победата, трябва да се попитат нещо друго: защо не се празнува в Европа или САЩ така? Нима патриотичните американци не считат, че именно те са победили нацизма?!
„Режимът на Хитлер беше унищожен благодарение на съчетанието от американскато техническа мощ и високия морал на армията на демократичните държави, които, въпреки недостатъчната си подготовка и липсата на опит, в рамките на месеци се изравниха по бойни качества със своите опитни противници — германците“, пише The New York Times.
Работата дори не е в това, че Европа благополучно капитулира, а божествените американци се появиха по крайбрежието на Нормандия едва през лятото на 1944 г.
Денят на Победата на Запад бива много внимателно заобикалян по същата причина, поради която Вашингтон и ЕС активно пренаписват историята на Втората световна война, не споменават какво я предшества.
«Вие трябва да обивините самите себе си»
«Изследователите съзнателно избягват детайлното описание на периода на възникване на нацизма, защото така могат да се разкрият маса неприятни неща. Подобно изследване вероятно би показало, че нацистите при никакви обстоятелства не са породени от случайността», пише историкът Гуидо Препарата и е дяволски прав.
В един твърде известен филм за Хитлер, заснет в рамките на Медийната програма на ЕС (MEDIA Programme of the European Union), може да се чуе как щедро са плащали на хората, за да попаднат на митинг на несъстоялия се художник и да чуят речта му.
Този доход, както се казва във филма, е формирал бюджета на НСДАП.
В името на справедливостта трябва да се отбележи, че авторите все пак споменават подкрепата, която оказвал на Хитлер Хенри Форд. Но той съвсем не бил главният спонсор на Третия райх.
В тази връзка няма как да не си спомним историята за Ялмар Шахт. Както и много дейци от нацистка Германия, той — главата на Райхсбанк и министър на икономиката — бил привлечен в съда в рамките на Нюрнбергския процес. Там той заявил следното:
«Ако искате да предявите обвинения към примишлениците, които помогнаха да се превъоръжи Германия, то вие трябва да предявите обвинение към самите себе си. Вие сте длъжни да предявите обвинения към американците. Автомобилният завод «Opel», например, не правеше нищо друго, освен военна продукция. Този завод е собственост на вашата компания «General Motors». Почти до самия край на войната, имайки специално разрешение за търговия с Германия, Италия, Япония, водеше бизнеса си американската телекомуникационна компания ITT. Автогигантът «Ford» не спря работата си, дори когато немците окупираха Франция, при това особено покровителство към дейността на Форд в Европа оказваше лично Херман Гьоринг».
Той казава още, че Лондон е предоставил на Берлин кредити на обща стойност над 1 милиард фунта или 2 млрд долара.
Трябва ли да споменавам, че Шахт бил напълно оправдан, независимо от протестите на съветските представители?
Според редица данни, които звучат напъло логично, американците му гарантирали свободата в замяна на мълчанието му.
Шахт бил финансовият гений на Третия райх, но зад него стояла не по-малко важна персона — Монтегю Норман, главата на Банката на Англия.
Още през 1932 г. британският финансист провел преговори с Хитлер.
Тогава била сключена сделката за финансирането на НСДАП.
На срещата присъствал и американецът Алън Дълес.
През 1953 г. дипломатът ще стане директор на ЦРУ, а преди войната отговарял за контрола над всички финансови потоци, които през Атлантика постъпвали в Берлин.
Към момента на срещата с Хитлер Дълес вече две години се занимавал с американските спонсорски вливания и бил добре осведомен по въпроса. Затова и Вашингтон изпратил на преговорите точно него.
Да, темата за финансирането на Хитлер от страна на Запада е мнооого хлъзгава.
Западът твърди, че парите са постъпвали от немски промишленици и бизнесмени. В това има процент истина. Но в истината има и нюанс: след икономическата криза от 20-те години, която за Германия била особено болезнена заради необходимостта да плаща на страните-победителки в Първата световна, американските финансови елити изкупили активите на много немски предприятия.
Както казвал Шахт, в ръцете на General Motors се оказал Opel, произвеждащ товарни камиони, на базата на които по-късно се изградили газовите камери «Gaswagen».
Принадлежащата на семейство Рокфелер компания «Standard Oil», сега позната като
Exxon, получила контрола над I.G. Farbenindustrie Aktiengesellschaft и вече чрез немския конгломерат спонсорирала предизборната кампания на Хитлер през 1930 г.
«General Motors, Ford, General Electric, DuPont и много други американски компании, съдействащи за развитието на нацистка Германия, практически всичко се контролирало от елита на Уол-стрийт — фирмата J.P. Morgan, рокфелеровата Chase Bank и в по-малка степен Bank of Manhattan», — пише американският икономист Антъни Сатън.
Хенри Форд за своите щедри вноски във фонда на НСДАП дори получил висока награда от Третия райх — големият кръст на Немския орел.
Форд бил ярък антисемит, а неговите преки връзки с Хитлер не спрели дори след като САЩ приели забрана за търговия с врага. В началото на войната заводът на Форд във Франция започнал производството на двигатели за немските самолети и подарил на Вермахта 65 хиляди камиона. Обемите на финансовата помощ на Форд по онова време били 17,5 миллиона долара.
Standard Oil вложила в Третия райх 120 милиона.
Посочените по-горе компании същестуват и до днес в една или друга форма. По-точно казано: те не просто съществуват, а процъфтяват.
JPMorgan Chase е една от най-крупните американски банки.
General Electric процъфтява на база федералните военни поръчки на САЩ.
DuPont по време на дългата си история е произвеждала всичко — от барут до бойни отровни вещества. Сега компанията произвежда прословутите медицински маски N95.
Наказани ли са тези компании?
Въпросът е колкото справедлив, толкова и риторичен.
А историята можеше да бъде съвсем друга, ако не бяха западните финансови елити.
КРАЛСКАТА ИГРА
«Може с абсолютна сигурност да се твърди, че Норман е направил всичко възможно за подкрепата хитлеризма, за да завоюва и съхрани политическата власт, работейки във финансовата плоскост от своята крепост на Треднидъл-стрийт», пише британският деец Джон Харгрейв.
Монтегю Норман се погрижил за успеха на Хитлер.
Но неговият принос бил не само финансов. Бидейки гений в сферата на финансово-политическите манипулации, именно той съдействал за кризата в Германия. Към началото на Великата депресия Германия задлъжняла към чуждестранните банки в размер на 16 млрд райхсмарки.
Банката на Англия заедно Федералния резерв на Ню Йорк методичо повишавали лихвите. Това повлякло след себе си тотално изтичане на капитали от Германия. За това съдействал и фактът, че голяма част от финансите била в ръцете на евреите, които не желаели да видят Хитлер на власт.
По ирония на съдбата именно тази криза изиграла важна роля в издигането на Хитлер. Лондон на свой ред пристъпил към разпалването на войната.
Докато в самата Британия разигравали постановката на политически разкол между привържежници и противници на ницизма, през есента на 1937 г. в алпийската резиденция на Хитлер пристигнал лорд Халифакс с конкретна цел — да го убеди да нападне СССР.
Сред тезите, които се изказали там, били следните: Лондон счита Германия за крепост на антикомунизма.
Лондон няма да възрази, ако Германия завземе Австрия, Чехословакия и Данциг — настоящият полски Гданск.
След Мюнхенския сговор, когато Франция с Британия позволили на Хитлер да разбие Чехословакия, Монтегю Норман любезно предал на Райхсбанката 6 мил. фунта.
Парите принадлежали на Чехословакия и се пазели в Банката на Англия.
Очевидно, че и нахлуването на немските войски в Полша не било неочаквано за Лондон.
Евгений Гаман, специално для News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция