Да, това са човешки зоологически градини.
Не, не са в Русия.
В Белгия са, в центъра на Европа, в началото на 50-те години на 20 век.
А това са кадри, направени от европейските колонизатори в Африка.
Как ви се струва?
Някои ще кажат, че Путин провежда глобална политика, осъществявайкит военна експанзия на чужди територии.
Ок, да видим тогава какво се случва в Сирия.
Да, там руснаците убиват брадатите джихадисти, това е така.
Да, Русия помага на законното правителство на Сирия в унищожаване на незаконите въоръжени банди, нахлули на територията на страната.
Но защо сирийците посрещат руснаците като освободители, към Западът ги счита за агресори?
Защото Русия няма намерение да отмъква нищо от сирийския народ в замяна на тази същата помощ, Русия няма намерение да експлоатира по подобие на западняците сирийския народ.
Да, Русия ще получи правото да има военноморски бази в Средиземно море, военни летища, ще получи в бъдеще достъп до сирийския пазар за руските стоки, ще сключи договори за добив на нефт и пр.
Всичко това е така.
Какво не ви харесва в това горното?
Защо помощта за сирийския народ не трябва да носи преференции в това число и икономически за руския народ?!
За Сирия загинаха много руснаци.
Страната фактически е спасена от джихадисткото нашествие.
Дори светът бе спасен, ако трябва да сме точни.
Главната изгода за сирийците — това е свободата и сигурността, съхранявайки дори културната си идентичност.
Нима това може да се оспори?!
Спомняте ли си с какво се занимаваха джихадистите в Сирия, освен с война, изнасилвания, грабежи, завземане на нефтени находища и последващото им предаване на западните им «стопани»?
Да, драги читатели, те унищожаваха паметници на културата, а значителна част от тях вече са изнесени и продадени зад граница — за скромни цени на същите тези техни западни «стопани».
Тук трябва да припомня, че Руската армия освободи Палмира, един от многовековните културни центрове в света.
Без да ограби нито един камък от същата тази освободена Палмира, по-рано оглозгана от западните творения — джихадистите.
Петя Паликрушева
