Как ще се промени властта на фона на коронавируса? Ще нарастнат ли антикапиталистическите настроения? Да чуем икономистът Андраник Дереникян, който оценява шансовете на Запада да продължи хегемонията си над останалия свят.
Джоузеф Стиглиц, носителят на Нобеловата награда по икономика, несъмнено беше прав, като заяви, че агресивните мерки на Федералния резерв „явно не са достатъчни“, за да предотвратят рецесията в Съединените щати, предизвикана от епидемията от коронавирус.
Настоящата т. нар. Икономическа криза всъщност е системна криза на световната капиталистическа система и няма да е възможно да се измъкнем от нея с помощта на по-рано прилаганите мерки.
Към 2020 г. ситуацията в света, включително в икономиката, е много необичайна. Джоузеф Стиглиц правилно заключи, че «увеличаването на търсенето няма да спаси икономиката от кризата» и «това не е просто проблем на съвкупното търсене». Той отбеляза също, че „това не е обикновена, а различна криза“. Няма как да не се съгласим с това.
Друг въпрос е, че Джоузеф Стиглиц не смее да заключи, че кризата е именно системна. А тази системна криза възникна поради действието на определени, многократно описани закони на развитието на обществото и икономиката. Съветският съюз и другите страни от социалистическия лагер през втората половина на ХХ век оказаха доста значителна икономическа и техническа помощ на развиващите се страни.
От своя страна финансовите и монополистични структури на съвкупния Запад от втората половина на ХХ век, за да увеличат максимално печалбите и да противодействат на разпространението на социалистическите идеи, започнаха по-активно да изнасят капитал в страните от т. нар. „Трети свят“. В резултат на това и едните, и другите допринесоха доста за ръста на реалния сектор на икономиката на много страни.
В резултат на това днес реалният сектор преобладава в икономиките на значителен брой от така наречените развиващи се страни. В същото време западните страни няма да могат напълно да се справят без продуктите от този сектор. Разбира се, те ще се опитат да започнат да развиват целия реален сектор на икономиката при себе си, но в настоящите кризисни условия това е много трудно.
При този си опит те ще трябва да обучат много кадри от инженерни и работнически професии, което като цяло е изключително трудна задача. При всички случаи тогава ще трябва да преминат към сериозно икономическо планиране във всички сектори. Появата на американската политическа сцена на фигури като Бърни Сандерс и Елизабет Уорън, които говорят за необходимостта от някои социалистически трансформации, съвсем не е случайна.
Зад тях стояха и стоят доста сериозни представители и групи от местния истаблишмънт, които разбират, че капиталистическата система е в безизходица. И търсят нови варианти.
Много изследователи смятат, че един от вариантите за излизане от кризата включва глобална фашизация, създаване на вид световно правителство, пълен контрол върху населението и драстично намаляване на числеността му. Друг вариант включва разгръщане на няколко големи регионални въоръжени конфликта.
Има и мнение, че в западните страни могат да започнат сериозно да обмислят варианта, свързан с постепенния преход към един своеобразен социалистически модел.
Ако разгледаме варианта, свързан с избухването на големи регионални военни конфликти, трябва да се отбележи, че в условията на дълбока системна криза и непредвидимостта на последствията за инициаторите, това изглежда малко вероятно. Уроците от Ирак, Либия и Афганистан ни научиха на много неща.
Вариантът, свързан с глобалната фашизация, световно управление, с тоталния контрол и намаляването на населението в определени западни кръгове очевидно се счита за най-предпочитаният, но успешното му прилагане далеч не е гарантирано. Прилагането на този вариант определено ще постави под въпрос съществуването на много страни, народи и техните елити.
А и в страните от съвкупния Запад няма да е толкова просто да се установят тоталитарни режими и фашистки диктатури едновременно и без съпротивата на населението. Лидерите на много европейски държави добре разбират това.
Що се отнася до възможността за преход към определени реални социалистически модели, най-вероятно основната част от властовите групи на западните държави няма да искат сериозно да обмислят този вариант. Но в същото време е малко вероятно те да успеят успешно да реализират други сценарии. Няма съмнение, че страните от съвкупния Запад ще се опитат да ограничат допълнително износа на съвременни високи технологии за други страни, като по този начин ограничат развитието им до известна степен. Но по този начин те ще забавят развитието на собствения си икономически потенциал.
Изглежда, че в резултат на това те ще могат по някакъв начин да разширят нестабилното функциониране на сегашния социално-икономически модел за период от 5 до 10 години, като същевременно губят все повече и повече в конкуренцията с другите държави. По обективни причини няма да могат напълно да се изолират от останалия свят, а вътрешните противоречия, включително класовите, само ще нарастват. В този случай, най-вероятно, спадът на компетентността и неадекватността на основните властови групи на съвкупния Запад ще продължи да расте.
И тогава, както показват някои анализи, около началото на 2030-те, съвкупният Запад, поради продължаващия егоизъм на неговите властови структури, които трудно могат да се считат за елити, бързо може да се превърне в аутсайдер с всички произтичащи от това последствия.
Петя Паликрушева