Малцина знаят за Борис I, велик български хан и после княз, син на Пресиян; заемал престола от 853 до 889.
През неговото управление българският народ е минал официално към християнството и то към източната православна църква
865 г. Той изпраща Климент и Наум в Охрид, където се създава Охридската школа.
Срещу нашата къща в Охрид е катедралната църква «Света София», която според Ричард Крайтхаймер изследовател на византийското изкуство, тази катедрална църква датира от 9 век и е изградена от княз Борис I покръстител.
Там в този двор израстнахме в игри и радости ние децата от махалата.
Тази сутрин прочетох едно стихотворение от новите творци в Македония именно от Митре Мангоски Радождански. Селото Радожда фактически е гранично село при албанската граница след Струга.
Прилагам моя коментар, който написах в страницата му в фб.
«Драги поете, прекрасна е твоята изповед. Яс сум родена пред тебе и пораснала со Миладинови, Рацин и Венко Марковски. Поезията на Венко и на Рацин ми я топлеше душата. Венко веке не се учи, а неговиот «Огинот» е нещо кое те тера да се фърлиш во бран за Македония. Затворен во затвор и донесен на Голи Оток заради Свети Климентовата наша буква «Ъ» и там от побой е загубил и едното око. И сега кога сме далеку от Белградска Югославия и сме държава треба правилно да я браниме тая държава и да сме достойни синове на нашите покровители Свети Климент и Свети Наум.
Мойот коментар има за цел от сърце да те поздрави зощо си рожба на гранично место исто како що сум яс от Охрид.»
Понеже споменах за Венко Марковски ще цитирам и тук от неговата книга «Предания заветни» нещо за днешния празник, а и за самия млад македонски поет:
ШЕСТО ПРЕДАНИЕ,
Песен втора, стр. 175,176:
«В осем стотин девет десет трета година сън сънува княз Борис:
— Преслав и Охрид през славянска книга разнасят българската първа реч.
Расте-Владимир от трона е снет. На трон се качва Симеон лъчист….»«Лъжата истината ослепява. Лъжата е отрова. Не лъжи. Недей кради. Крадци и фарисеи са земни образи на Луцифер.
В душата сенки обитават. Съдба
менлива в людски род кръжи.
Растат на клади дръзките идеи. Човекът е светец и демон чер… …»» Духът му броди в бъднини далеки. Славянска реч в камбанен звън звъни.
Съсипа с меч езическата корист. Изгаря в огин нища нищета»
Вида Боева Попова