2 май 2014 година — на този ден умря Украйна. Напълно умря.
Това, което сега се намира на тази територия — това вече не е Украйна, а нещо друго.
Да, западните технологии на разчовечване сработват почти по целия свят. Западът постигна потресаващи резултати.
Злите слова попаднаха в ушите на младежите дълго преди убийствата на Майдана в Киев и подпалването на Профсъюзния дом в Одеса с живите хора вътре в него.
Отначало това бяха почти безобидните вицове за москалите, които постепенно се превърнаха в убеждения на цялата украинска нация — и рано или късно младите бандеровски вълци трябваше да започнат да убиват.
Днес одеските убийци са известни поименно — започвайки от момичетата, които френетично пълнеха коктелите Молотов в бутилки, а други от тях довършваха тези, които падаха от прозорците от Профсъюзния дом — с железа ги довършваха.
Много хора ги считат за герои в Украйна, но те са само убийци, опиянени от мириса на кръв и безпомощността на жертвите.
Ще има ли възмездие? Задължително — тези убийци не могат да се скрият от него.
Убийците престъпиха тази незрима сакрална черта, зад която започва собствената им смърт — и тя вече ги настига, един по един.
Както и да ги представят в украинските телевизионни канали, дълбоко в себе си убийците вече знаят, че са убийци — зверове, които най-накрая западната «демокрация» пусна на воля.
Почти е невъзможно да набуташ подобен звяр обратно в клетката му, ако на власт са такива, които днес управляват Украйна.
Звярът ще убива, докато не убият самия него.
И зверовете убиват — почти всеки ден в Донбас — мирни жители.
А бандеровците наричат жителите на Донбас колоради и ватници.
Тези твари са до шията в кръв. Това не може да са човешки същества.
Разликата е огромна — дедите на една част от украинците са оставили костите си във Втората световна война, а друга част са убивали мирни жители, били слуги на хитлеристите.
Хора са тези, които се опитваха и продължавата да се опитват да се противопоставят на кафявата плесен, които набутаха в украиските затвори, арестувайки ги дори не за действия, а за думи и намерения.
Останалите — не са хора.
В ситуацията с Украйна няма невиновни. Всеки гражданин на Украйна направи по същество всичко възможно, за да може убийците да бъдат наречени герои.
По-точно гражданите не направиха почти нищо, за да попречат на това.
Тези, които направиха нещо, завинаги останаха в Дома на профсъюзите в Одеса или бяха принудени да бягат в чужбина. Но те са нищожно малко в сравнение с тези, които просто си затваряха очите пред случващото се.
2 май не е просто ден за памет — това е ден на национален позор, неизтриваемо петно, лепнато върху челото на украинската нация.
Петното бе лепнато върху цялата нация — върху всички без изключение, като вечно клеймо на проклетия от Бога народ.
Украйна умря на 2 май 2014 година.
Това, което сега се намира на тази територия, това не е Украйна.
Това вече не може да се нарече държава.
Петя Паликрушева