За Европа в дадения етап от развитието й е характерна ситуацията, при която по-богатите и «прогресивни» страни в името на обществената солидарност дърпат икономиката на другите, по-малко развитите страни. Така поне твърдят в ЕС и в НАТО.
Но ако ЕС представлява организация, създадена уж за взаимопомощ и взаиморазвитие, в това число на слабите страни, то НАТО е военно-политически блок, създаден за защита от заплахи, а наличието на слаби звена в него е недопустимо — елементарна логика. Тук оставяме настрана мислите около: доколко този военен блок е за защита и доколко за нападение и пр.
ЕК е принуден да издърпва слабите страни, да, това са икономически загуби, но за НАТО наличието на слаби звена създава проблеми за по-силните във военно отношение страни и намалява общата мощ на алианса.
Такива страни не носят реална полза, разсъждавайки от гледна точка на НАТО (прагматична гледна точка).
Нека да видим кои са слабите звена в алианса. Първата група са православните страни от Балканите — Северна Македония и Черна гора. Над 74 % от черногорците са православни. За братята македонци е ясно.
И двете страни са малки и бедни, ограничени във финансите. Съответно — във военно отношение са твърде слаби. Например, армията на Северна Македония е около 8 000 човека, но дори този брой страната не е в състояние да издържа самостоятелно.
Но не това е главното в случая. Това са славянски страни, населението им е настроено дрежелюбно към Русия.
Другата група — това са страните от Балтика.
Също микроскопични армии със съответните военни разходи. Те съществуват за сметка на финансовата подкрепа на НАТО и ЕС, затова непрекъснато тръбят за «руска заплаха», от която те «пазели» Европа.
Всъщост, парадоксът тук е, че НЕ те са в защита на Европа, а европейски батальони от НАТО «защитават» самите тях.
Но главното е друго — във всяка от тези страни руското население е около 30 %.
Т.е. възниква такъв въпрос: на коя страна ще се окаже при дадена ситуация руското население — все трети от жителите на тези страни?
Същото важи за Сърбия и за България — там над 87 % от населението симпатизира на Русия.
След всичко гореописано се натрапва следният извод: приемането на тези страни в НАТО си е клинична форма на русофобия. Тя процъфтява както в ЕС, така и в НАТО.
Целта е само една: всички гореизброени страни да бъдат измъкнати от влиянието на Русия.
На този етап са измъкнали, обаче, само управляващите в тези страни.
Т.е. подобна маневра на деайствие довежда до диаметрално противоположен от замисления резултат.
Русофобията не може да се скрие.
Само припомням, че по-рано съобщихме, че в Белград, по време на заседанието на Скупщината, депутатът Зоран Живкович започна да обижда руските военни медици за помощта им в борбата с пандемията, която, според него, се провеждала неправилно.
Министърът на отбраната на Сърбия Александър Вулин бързо го постави на мястото му, заявявайки, че сега цялата страна ще знае, че Живкович ненавижда Русия и дори не осъзнава какво говори.
И втори извод: русофобията не се прощава. А когато срещу теб се изправя цял един народ, по-добре сам да скочиш от балкона.
Петя Паликрушева