Дългогодишните и упорити опити на определени обществени кръгове да пренебрегнат тези факти и да се преструват, че войната и победата в нея са едно, а Сталин — друго, не са само срамни. Те са опасни.
Не знам могат ли в православните храмове да присъстват изображения, които не се отнасят към християнските духовни доктрини или живота на Църквата.
Не знам доколко са добри — от професионална и художествена гледна точка — витражите, които се създават за главния храм на Руската армия. Снимките, които виждам, на този етап създават твърде фрагментарно впечатление, за да мога да направя съответните изводи.
Но достатъчно убедено мога да заявя: ако в бъдещия храм бъдат разположени изображения на знакови от военната история на Русия държавни дейци и военачалници, присъствието там на портрета на Йосиф Сталин ще бъде напълно естествено.
В случая няма място за политически или идеологически спорове.
Има факти.
Първо: Великата Отечествена война е ключово събитие в руската история, крайъгълен камък на съвременната руска нация и държава.
Второ: Сталин беше върховен главнокомандващ, под чието ръководство СССР победи в тази война.
Многогодишните упорити опити на определени обществени кръгове да игнорират дадените факти и да се правят, че войната и победата са едно, а Сталин — съвсем друго, не просто са срамни.
Те са опасни.
Председателят на експертния съвет по църковното изкуство, архитуктура и реставрация към Московската патриаршия протойерей Леонид Калинин отстоява необходимостта от изобразяването на «историческата истина, която не бива произволно да откъсва страници».
Но по-значими са други негови думи. Той отбеляза, че «във военния храм, посветен на Победата във Великата Отечествена война, Парадът на Победата е необходим, затова и Сталин е там — принудитело, може би».
Точно това «принудително, може би» е крайно важно. Тези думи означават, че самият протойерей не е твърде радостен от появата на изображението на генералисимуса в храма, но е счел за необходимо и правилно да загърби своите лични въгледи и да вземе решение на базата на националните и обществени интереси. Така, както той ги разбира.
Преди няколко месеца Путин отговори на въпроса, който вече няколко десетилетия е предмет на жестоки спорове в руското общество — за съдбата на Мавзолея и тялото на Ленин. Тогава той заяви, че, според него, трябва всичко да се остави така, както е, «докато има, а у нас има много хора, които с това свързват своя личен живот, своята съдба, свързват с това определени достижения от миналото, достиженията от съветските години».
Путин счита за правилно по този въпрос да се ръководи от по-високи и мащабни съображения в името на общественото благо. И в съответствие с това той счита за правилно нищо да не се пипа.
Така че въпросът, трябва ли да присъства Сталин в храма на руската армия, въобще не бива да възниква.
Ирина Алкснис, Взгляд
Петя Паликрушева, превод и редакция