Губи ли Европейският съюз битката с Китай за влияние в Източна Европа? Още преди да ни застигне пандемията Covid-19 новият „път на коприната“ донесе сериозно икономическо, а оттам и политическо присъствие на Пекин.
Ричард Грийвсън е категоричен:
„Китайците вече са тук. Особено в страните от Западните Балкани има ниша, която Китай успешно запълва, защото ЕС доброволно му я отстъпи. Китай инвестира много, особено в инфраструктурата. Пример за това е Сърбия и връзките с Китай са тесни не само в икономиката, но и в политиката“.
„Глобализацията като цяло е в отстъпление и Китай със сигурност няма вече да инвестира така мощно в Европа. Но и Европа няма да изнася производства към Китай“, смята Грийвсън във Виена.
В Берлин Михаел Хармс наблюдава друго:
„Особено в Сърбия видяхме нещо като състезание — президентът Вучич беше много краен в критиката си срещу ЕС за наложената забрана за износ на медицински материали. Според мен тази забрана беше грешка. Но Сърбия знае добре, че бъдещето й е в Европейския съюз. Ако погледнем цифрите, ще видим, че ЕС е инвестирал значително повече в Сърбия отколкото Китай“.
Според него западните демокрации трябва да покажат, че могат да са активни и по време на такива кризи.
„В момента не сме — Eвросъюзът е прекалено муден, а бюрокрацията – тежка“.
„Често китайските инвестиции имат положителен ефект. Китай модернизира и финансира строителните работи на ж.п.-връзката Белград-Будапеща. Това в крайна сметка е в полза на хората, но и на икономиката“, добави Хармс.
Политиката и икономиката вървят ръка за ръка. Въпросът е, доколко бизнесът се влияе от политическите процеси в страните, в които иска да инвестира. И ако говорим за пренасяне на производства от Китай към Източна Европа, две важни за икономиката в този регион страни — Унгария и Полша — будят притеснение сред политическите лидери на Стария континент.
„Бизнесът не реагира на политическите процеси. Медиите се взират повече в тревожните тенденции в Унгария и Полша. За компаниите водещи са икономическите условия и те са много доволни. Статистиката го доказва — именно Полша и Унгария привлякоха в последно време големи чужди инвестиции. И още нещо — статистиката от първите два месеца на годината показва, че Полша задминава Италия в търговското салдо на Германия. Това е много показателно“, казва Михаел Хармс.
Той обаче не отрича, че потенциалните имиджови щети за компаниите, решили да вложат пари в държави с авторитарен уклон са част от инвестиционното решение, както си спомняме от случая с автомобилния завод на „Фолксваген“ в Турция.
„Политическите процеси, разбира се, не са без значение. Но въпреки това притесненията за имиджа не бива да са водещи при решението за дадена инвестиция“, категоричен е Хармс.
И за Ричард Грийвсън икономическите показатели са ключови за бизнес решенията.
„Мисля, че фирмите-майки в Западна Европа гледат със страх и притеснение на това, което се случва с прекъснатите доставки на части и готови продукти от Азия. Но от друга страна е пределно ясно, че не може всичко да се произвежда в Германия или Франция.
Все още важи правилото, че е по-изгодно да отвориш фабрика в държава с ниски производствени разходи. Тук е предимството на Източна Европа, и особено на Вишеградската четворка заради географската близост, но и на България и Румъния заради членството в ЕС. Не изключвам обаче и Украйна — не през тази или следващата година, но все пак в обозримо бъдеще“, каза Грийвсън.
Разговор на Весела Владкова с Михаел Хармс и Ричард Грийвсън за „Събота 150“