Експертите във Виена предупреждават обаче, че икономическият срив в Източна Европа ще бъде много по-разтърсващ в сравнение със Запада. А анализът на Берлин показва, че е опасно да залагаш само на един основен доставчик, т.е. Китай.
За „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ шефът на Комисията за Източна Европа Михаел Хармс прогнозира за времената след кризата.
„Според мен предстои регионализиране на производствата и на доставките, и в този опит да се скъсят веригите на доставки страните от Централна и Източна Европа са добра алтернатива. Предимствата им са както ниските разходи за производство, така и географската близост“, посочва Михаел Хармс от Берлин.
Хармс обаче вижда и проблем с недостига на квалифицирана работна ръка още преди пандемията:
„От решаващо значение ще е професионалното обучение, което е проблем не само за България, но и за други страни. В момента много хора се връщат обратно в родината си, но това е временно явление“.
Според Ричард Грийвсън, зам.-директор на Виенския институт за сравнителни икономически анализи Източна Европа в момента се намира в много тежко състояние и това ще продължи дълго. Но смята, че източноевропейците са реагирали по-добре на заплахата от икономически срив.
„В началото на пандемията в западноевропейските страни бяха допуснати повече грешки, отколкото в Източна Европа. Все още не можем да кажем, кои икономически отрасли ще бъдат най-тежко ударени от кризата. Но от сега е ясно, че икономиките, които са зависими от вноса, ще пострадат много. Това важи особено за Източна Европа“, каза той.
Според него икономическите последствия в Западна и Източна Европа за сега са сравнително еднакво тежки.
„Ако сравняваме туризма например, Италия и Испания са в същото трудно положение, както Хърватия и Албания — всички те зависят от приходите от туризъм. Като грешка в миналото може да се отчете прекомерната зависимост от търговията, т.е. някои държави, като Германия разчитат прекалено много на износа, а други, като Чехия и Словакия — на вноса“.
Грийвсън смята, че страните, които рано въведоха строги ограничения, като например Чехия, вече могат да си позволят постепенната им отмяна.
„На по-късен етап това може да се окаже тяхно предимство. Но дори и това не можем да предскажем, защото не знаем, дали отварянето на икономиките няма да доведе до втора или трета вълна на епидемията. Но също така не знаем, дали хората няма да останат подвластни на страха от зараза и да си останат в къщи, а това означава по-малко потребление и съответно по-ниски приходи в сравнение с времето преди пандемията“, каза той.
Ако оставим настрана инфекциозната заплаха, заплахата от икономически срив се дължи не на последно място на сгрешена тактика, както призна и ЕС — Европа заложи прекалено много на Китай като основен производител не само на медицинско оборудване, но дори и на компоненти за производството на лекарства.
Това важи със сигурност и за други отрасли, добавя Михаел Хармс от Комисията за Източна Европа на германската икономика, но не смята, че е нужна радикална промяна.
„Оптимизацията на производствата е едно от големите предимства на глобализацията, на които дължим благоденствието си. И това важи не само за изнесените производства в Китай, а за изградената в цял свят мрежа. Сега обаче разбираме, че не само икономическите показатели за важни. Системата ни се оказа атакуема».
Разговор на Весела Владкова с Михаел Хармс и Ричард Грийвсън за „Събота 150“