Меката подбедрица на Европа. Така нарича Балканите Уинстън Чърчил. Тази характеристика е актуална и днес — регионът е място на продължителна геополитическа конфронтация. Тук интересите на Съединените щати, Европейския съюз и Русия се пресичат.
Защо харакири? Защото само с този древен самурайски обред можем да сравним как Европа реагира спрямо подбедрицата си.
„Няма международна солидарност. Няма европейска солидарност. Всичко това се оказа книжна приказка“, каза президентът на Сърбия Александър Вучич.
Когато помощта на европейските „партньори“ беше необходима в балканската република, бравурната реторика за взаимна подкрепа беше смазана от пандемията, обикаляща света. Сърбия дори не можа да придобие необходимото медицинско оборудване, тъй като ЕС въведе мораториум върху износа.
Сръбският външен министър Ивица Дачич, коментирайки ситуацията, припомни, че страната му като кандидат за членство в Европейския съюз има много задължения и ги изпълнява. Затова тя има пълното право да очаква подходяща подход от Брюксел. Но в Европа мислеха различно.
Когато Белград се обърна към Русия за помощ, отговорът не закъсня. Официалното искане бе изпратено до Москва на 26 март, а на 3 април първият самолет кацна в Сърбия. Общо осем медицински екипа, специалисти по радиационна, химическа и биологична защита, оборудване за дезинфекция, медицински препарати и прочие бяха прехвърлени чрез 11 полета.
Трудно беше Западът да парира това. Беше още по-трудно да се критикува Русия, тъй като по това време руската помощ беше любезно получена в Италия и дори в САЩ. Разбира се, случилото се не може да не повлияе на балканския геополитически шахмат.
Въпреки ужасяващите събития от края на миналия век, които Сърбия преживя чрез усилията на Запада, ситуацията в региона принуди властите на страната да играят двойна игра. Белград активно укрепва връзките си с Русия. В същото време стратегическата цел на Сърбия беше европейската интеграция с твърде неясни перспективи.
На мнозина не им харесваше този подход, но всички знаем какво правят западните „партньори“ с неугодните правителства. Коронавирусът и изключително съмнителната реакция на Европейския съюз всъщност дават основание на Сърбия да затвори европейския въпрос.
Приятел в нужда се познава. И в Сърбия ЕС беше глобен не по-малко, отколкото в Италия.
Разбира се, когато пандемията приключи, европейските елити, след като се натъкмят със скъпите си костюми, ще се втурнат към трибуните с нови красиви речи, ще се опитат да се преструват, че нищо особено не се е случило.
Само че този път старите номера няма да минат. Както и старите декорации.
Днес в европейската експертна общност поведението на западния свят бива наричано «морален банкрут».
Но това твърдение е вярно само отчасти. То е удобно, защото винаги може елитът да се извини за това, че са поставили под съмнение прословутите си идеали.
В краен случай — може да се намери и жертва, която да бъде уволнена за целта.
Но ситуацията показа в бруталния й вид цялата несъстоятелност на Системата, изграждана от Запада с десетилетия.
НАТО, ЕС, демокрация, либерални ценности, показна солидарност — всичко това се оказа абсолютно безполезно пред лицето на врага, макар и невидим.
Евгений Гаман, специално для News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция