Президентът на Украйна Владимир Зеленски за пореден път разказа как смята да си върне Донбас. Според него изборите на териториите извън контрола на Киев ще се проведат само след изтеглянето на „незаконните въоръжени групировки“.
Междувременно украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява Путин да сложи край на «безсмислената военна агресия», докато Алексей Резников, заместник министър-председател по реинтеграцията на временно окупираните територии на Украйна, изисква да бъдат върнати около 200 затворници в Украйна. Това са типични примери за екипа на Зе, който избира най-контрапродуктивния начин за преговори с Путин — използването на езика на ултиматумите.
„Искаме да видим страхотен резултат. Определено ще контролираме нашата граница и там ще се проведат избори. За мен основното е, че войските ще излязат и ние ще влезем. След това границата. След това избори“, така Владимир Зеленски накратко описа своята мирна формула, като по този начин предложи капитулацията на Луганската и Донецката народни републики.
Горното не може да се опише по друг начин, освен чрез думата «капитулация».
Едната от страните предава оръжието си, напуска бойното поле и позволява на врага да прави всичко, което си поиска и което му дойде на ум.
Същото през лятото на 2014 година искаше Петро Порошенко, просто използваше друг инструментариум.
Президентът на Украйна обаче не казва нищо ново — той зае непримирима позиция по граничните въпроси и изтеглянето на незаконните въоръжени групировки по време на срещата на върха на „нормандската четворка“ и оттогава не е отстъпил нито една крачка.
Медиите се съсредоточиха върху друг забележителен епизод от една телевизионната програма.
„Какво е победата за теб? Нямам предвид знамето над Райхстага — попита Шустър. — Макар че наистина искам — отвърна Зеленски, преди да премине към сериозния разговор.
Но тази игрива забележка в цялата си сила показва стратегията на украинския президент, който с думи за мир прикрива желанието си да нанесе поражение на Донбас. Не военно, колкото политическо: последствията ще бъдат същите.
Особено цинични са думите на Зеленски, че след завръщането си в Донбас „веднага ще върнем хората към живота“.
Президентът на Украйна не се смущава, че Киев вече седма година усърдно превръща в ад живота на местното население в териториите, които са извън неговия контрол.
Кой спира фракцията „Слугата на народа“ в парламента да удължи срока на унизителна верификация на пенсионерите от 60 дни до поне шест месеца? Това значително би улеснило живота на най-уязвимото население в Донбас.
Какво пречи да се изпрати хуманитарен конвой със защитна екипировка не в Албания и Италия, а на сънародниците му в неконтролираната територия?
Защо дори не възниква въпросът за създаването на временен механизъм за изпълнение на социалните плащания?
Отговорът се крие на повърхността: горните задачи не стоят пред Зеленски. Той използва въпроса за „съживяването“ на региона като един от аргументите в процеса на преговори. Точно като Порошенко, който каза на жителите на Донецк и Луганск, че децата им ще стоят в мазетата.
Неговият наследник се изразява малко по-меко, но същността е същата: до «освобождението» на Донбас Украйна дори няма да помисли наистина да облекчи положението на местното население.
В координатната система, в която живее Зеленски, същите тези „хора от Донбас“ изобщо не съществуват.
Има само „герои от АТО“, „ветерани“, „побратимени градове“, „активисти“ и прочие гадости.
Миналия месец президентът на Украйна вече направи смел опит да постави ултиматум на Путин. В интервю за Guardian той заяви, че има само една година да постигне напредък в рамките на процеса в Минск.
След това украинската страна премина към режим на «атака» в преговорите. Тезата, че Киев ще преговаря само с Москва и няма да позволи преформатирането на съществуващите платформи за преговори, беше многократно изказана.
„Украйна настоява настоящата структура на Тристранната контактна група да се състои от трима участници: Русия, Украйна и ОССЕ. Всичко останало е предмет на вътрешно структуриране в средата на контактната група“, каза украинският външен министър Дмитрий Кулеба.
Да наречеш пълномощните представители на ОРДО и ОРЛО — т.е. представителите на ДНР и ЛНР (така те се наричат в последните документи) «Предмети» — това несъмнено е нова дума в украинската дипломация.
Най-нелепият ултиматум прозвуча в контекста на създаването на така наречения Консултативен съвет, нов съвещателен орган в рамките на Тристранната контактна група. А ръководителят на кабинета на президента на Украйна Андрий Ермак и други оратори заявиха, че „терористи“ не трябва да участват в работата му.
Русия като «държава окупатор» трябвало да осигури защита на живота и здравето на украинците в Донбас. И като цяло било време Москва да „спре тази безсмислена военна агресия, която не достигнала стратегическата си цел“.
Очевидно това е някакъв вид парад на ултиматумите!
Линията под всички мирни инициативи на Зеленски беше ударена от Кулеба:
„Вярвам, че президентът Путин няма друг избор, освен да напусне Украйна — и от Източна Украйна, и от Крим. Всичко останало е само въпрос на време.»
Но тогава за какъв мирен процес въобще става дума, щом Украйна и до днес очаква капитулацията на Путин?
Петя Паликрушева