За Русия, колкото стряскащо и нетипично да звучи, настъпи моментът да предяви претенциите си към бившите съветски републики за плащане на сметката.
Защото дългът им към Русия е огромен.
Цялата тяхна «евроинтеграция», съпроводена с антируска политика, разчиташе на това, че ще получи подкрепата на Вашингтон.
Някои от тези републики е стремяха към НАТО повече, отколкото към ЕС.
Стремяха се, защото мислеха, че това ще се хареса на американците.
И разчитаха, че желанието на САЩ по такъв начин да сдържат Русия ще ми донесе дивиденти.
На първо място подобно поведение демонстрираха Украйна и Грузия.
Но не само те.
Така се държаха и други руски «съюзници», просто се опитваха да маскират политиката си.
Цялата тяхна «проамериканска линия» беше всъщност насочена срещу Москва и руснаците.
Политическата русофобия беше главната дейност на тези републики.
Много често Европа в лицето на Европейският съюз стоеше зад тази антируска политика.
Днес, когато американците бавно и постепенно се изтеглят от Европа, може би настъпва моментът на истината за Русия.
На първо място в постсъветското пространство. Да, в него трябва да се въведе ред.
Външната политика на Москва започва преориентацията си точно по този въпрос.
Руските съседи не могат да бъдат недружелюбни и да създават проблеми на Русия.
Вторият кръг се отнася до Източна и Цетрална Европа.
Русия не бива да губи тези регион от Германия.
Тук ключов е «полският въпрос». Отчитайки факта, че американците се изтеглят от Европа, е крайно опасно Варшава да бъде «предоставена» на Германия в геополитически план.
Москва определено започва новата «битка» за Европа.
Петя Паликрушева