100 години от рождението на Валери Петров

Днес се навършват 100 години от рождението на големия български творец Валери Петров. Онлайн кампания с две виртуални инициативи започва в Столичната библиотека по случай годишнината.

„Пет приказки на Валери Петров търсят своите илюстратори“ е първата инициатива и е насочена към децата.

Литературното онлайн предизвикателство „Валери Петров и аз” пък представя млади български поети, които споделят свое любимо стихотворение от писателя.

С видеообръщения или стихове вече се включиха Росен Карамфилов, Рене Карабаш, Мария Куманова.

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, а също и на книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си поема „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Гениалният български автор на десетки стихове, пиеси, сценарии умира на 27 август 2014 г.

Това съобщи БНР.

ероятно е учудващо за мнозина, че любимият на всички ни създател на „Пет приказки“ всъщност е лекар. Завършил медицина през 1940 година, Валери Петров, открива в писането своето истинско творческо и човешко призвание. Още на 15 години той издава първата си книжка – „Птици към север“. Един от най-продуктивните и обичани български писатели вдъхва живот на различни по жанр и размах произведения – от детски приказки до творби, които да накарат всеки възрастен да затихне от възхищение.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година до смъртта си през 2014 година. Обичта на много поколения съпътства литературния му път, а множество награди свидетелстват за изключителния му талант. Валери Петров получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.

Поетичният и преводачески талант на Валери Петров се разгръщат с рядко срещана за литературата сила. На него например дължим крайъгълните за българския език преводи на Шекспир. Благодарение на поетичния му език, до нас достига и най-известното произведение на Гьоте – „Фауст“. Любовта на „лекаря на думите“ към малки и големи проправя много и различни хоризонти, в които нашите чувства и болки да добият форма – от детското дървено конче до трагичната фигура на Крал Лир.

Те не идат от космоса,

те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук

и виж, ето ги — литват

над балкони с пране,

над калта, над сгурията

в двора и добре, че се срещат единици

поне от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някак си и

жени ни влекат, а ний пием коняка си

в битов някакъв кът

и говорим за глупости,

важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо — стараем се

да не става въпрос за рода

на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса,

нямат собствен ФИАТ,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора —

да не би да ни спомнят,

че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?


Специална награда на журито от Фестивала за български игрални Филми, Варна, 1966
Награда на град София за 1966 г.
„Сребърният лъв на Свети Марко» за най-добър детски филм на режисьора Борислав Шаралиев, Награда за най-добра интерпретация на детска роля на Олег Ковачев, Венеция, 1966
Награда за най-добра детска роля на Олег Ковачев, Международен филмов фестивал, Москва, 1967
144-ти в класацията на БНТ за «Любими български филми»