Днес се навършват 100 години от рождението на големия български творец Валери Петров. Онлайн кампания с две виртуални инициативи започва в Столичната библиотека по случай годишнината.
„Пет приказки на Валери Петров търсят своите илюстратори“ е първата инициатива и е насочена към децата.
Литературното онлайн предизвикателство „Валери Петров и аз” пък представя млади български поети, които споделят свое любимо стихотворение от писателя.
С видеообръщения или стихове вече се включиха Росен Карамфилов, Рене Карабаш, Мария Куманова.
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, а също и на книги за деца.
На 15 години Валери Петров издава първата си поема „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.
Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).
По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
Гениалният български автор на десетки стихове, пиеси, сценарии умира на 27 август 2014 г.
Това съобщи БНР.
ероятно е учудващо за мнозина, че любимият на всички ни създател на „Пет приказки“ всъщност е лекар. Завършил медицина през 1940 година, Валери Петров, открива в писането своето истинско творческо и човешко призвание. Още на 15 години той издава първата си книжка – „Птици към север“. Един от най-продуктивните и обичани български писатели вдъхва живот на различни по жанр и размах произведения – от детски приказки до творби, които да накарат всеки възрастен да затихне от възхищение.
Валери Петров е академик на БАН от 2003 година до смъртта си през 2014 година. Обичта на много поколения съпътства литературния му път, а множество награди свидетелстват за изключителния му талант. Валери Петров получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.
Поетичният и преводачески талант на Валери Петров се разгръщат с рядко срещана за литературата сила. На него например дължим крайъгълните за българския език преводи на Шекспир. Благодарение на поетичния му език, до нас достига и най-известното произведение на Гьоте – „Фауст“. Любовта на „лекаря на думите“ към малки и големи проправя много и различни хоризонти, в които нашите чувства и болки да добият форма – от детското дървено конче до трагичната фигура на Крал Лир.
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук
и виж, ето ги — литват
над балкони с пране,
над калта, над сгурията
в двора и добре, че се срещат единици
поне от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и
жени ни влекат, а ний пием коняка си
в битов някакъв кът
и говорим за глупости,
важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо — стараем се
да не става въпрос за рода
на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен ФИАТ,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора —
да не би да ни спомнят,
че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?
„Сребърният лъв на Свети Марко» за най-добър детски филм на режисьора Борислав Шаралиев, Награда за най-добра интерпретация на детска роля на Олег Ковачев, Венеция, 1966
144-ти в класацията на БНТ за «Любими български филми»