По време на Студената война правителството на САЩ искаше да разбере кои градове са най-податливи на биологични атаки.
За целта те спретнаха «учебен експеримент», през 1950 година флотът на Щатите изпрати в Сан Франциско катер със заразени епруветки. Операцията получи името «Си Спрей».
Превод от Público (Испания):
Име на операцията: «Си Спрей» (Sea-Spray).
Местоположение: Сан Франциско, САЩ
Време: 20-27 септември 1950 г.
Президент: Хари Труман
В рамките на седем дни ВМС на САЩ разпръснаха голямо количество бактерии Serratia Marcescens и Bacillus Globigii от огромни маркучи, разположени в миночистач, образувайки цял облак, който увисна над 800-те хиляди жители на залива.
Мястото на операцията е избрано поради близостта му до морето, високата гъстота на населението, наличието на небостъргачи, а също и защото голямата облачна покривка в този район помага да се скрие масата от патогенни вещества и допринася за разпространението им в близките градове.
Целта на учението: да се проучи влиянието на тези оръжия НЕ върху човешкото здраве, а върху:
— Посоката на вятъра, разнасящ смъртоносните бактерии.
— Мъглата, която би транспортирала бактериите на огромни разстояния.
— Времето, необходимо за бактериите да достигнат до други области, както и броят на бактериите, необходими за заразяването им.
— Да се изследва уязвимостта на голям град в резултат на използването на биологично оръжие, неговото въздействие върху околната среда и начините за справяне с него.
Serratia Marcescens беше избрана по две причини:
1. Тази бактерия не е толкова смъртоносна като антракса (Bacillus Anthracis), същият, който Саддам Хюсеин така и не изпрати в пощенските пликове в САЩ през 2003 г. (това беше един от предлозите за нахлуване в Ирак).
Това направи агентът на ФБР Брус Ивинс, който работи 18 години във Военния институт за изследване на инфекциозните болести и разработи ваксина срещу тази бактерия: той зарази 22 свои сънародници, петима от които починаха.
2. Тя произвежда червен пигмент, благодарение на който се превръща в своеобразен „маркер“, разпространението на който е лесно може да се проследи в пространството.
Подобни експерименти са проведени през същата година в районите Калхун (Алабама) и Кий Уест (Флорида), което доведе до скок на пневмониите.
В резултат: това беше истински успех за престъпния военно-промишлен комплекс на САЩ и неговите политически представители, превръщайки се в най-големия експеримент в историята на биологичните оръжия.
Пробите, взети в 43 области на разпространение на бактериите, показват своята ефективност: освен в залива, близките градове също са заразени с патогенни вещества. Техните жители ще научат за това много по-късно, благодарение на журналистическо разследване на Longday Newsday през 1976 година.
Операцията «Си Спрей» обаче не беше нито първата, нито последната, по време на които САЩ провеждаха изпитания на биологичните си оръжия.
Плашеща хронология
Данните са от американската преса:
1920: Провеждайки експерименти с хора, военните разпръскват Serratia Marcescens върху група американски войски, за да оценят ефекта им. Скоро научават, че бактериите причиняват сепсис, респираторни инфекции, ендокардит, остеомиелит, очни инфекции и менингит.
1930-те: Институтът за медицински изследвания на Рокфелер (основан през 1901 г.) използва американските граждани като морски свинчета, пише списанието «Вайтоут Прес» (Waitout Press la revista Whiteout Press), тайно ги заразява с ракови клетки. През 1947 г. в този институт е открит вирусът Зика.
1942: Програмата за развитие на биологичното оръжие в САЩ придобива държавен характер с указа на президента Фр. Рузвелт.
1943: Медицинското Командване на ВС на САЩ изследва във Фрот Детрик (Мериленд) използването в качеството им на биологично оръжие на сибирска чума, бруцелозата (причиняваща малтийска треска), ботулиновия токсин, чумата, чумата по говеда, бактериите Francisella tularensis, кокцидиоидомикозата (причиняваща пустинен ревматизъм), рикетсията и други възбудители на опасни заболявания.
В този случай се правят експерименти върху живи организми. От 1954 до 1973 г. центърът провежда операцията Whitecoat, която изследва ефектите на Q-треската, жълтата треска и бубонната чума върху стотици маймуни, всички те умират след ужасни мъки.
Тогава са проведени тестове върху минимум 2200 човека без тяхното знание.
Те били поканени да участват в експеримента чрез Адвентистката църква. Подобно на маймуните, били вързани за столове, изложени на слънце и напръскани с патогенни бактерии (отстрани можело да се помисли, че това са затворници, осъдени на смърт за участието им във войната). Експериментът бил проведен с цел разработване на начини за оборудване на бомби с тези вещества, за да се използват в населени места с определен брой жители.
1945: Проектът „Хартиена щипка“ е осъществен от ЦРУ и военните и има за цел да открие германски и японски учени, обвинени във военни престъпления, и да им предложи освобождаване от наказателно преследване и нови документи в замяна на участие в тайни американски проекти, свързани с разработването на атомни и микробиологични оръжия.
1947: Нюрнбергският кодекс, разработен на базата на разкриване на експерименти върху хора, провеждани в германски и японски концентрационни лагери, установява етични стандарти за подобни изследвания, по-специално:
1) те могат да се извършват само със съгласието на доброволци, които
2) трябва да бъдат надлежно информирани за естеството на експериментите и техните последствия.
Само четири години по-късно САЩ нарушават този Кодекс, като провеждат един от най-големите експерименти с хора в историята — в Сан Франциско.
1948: САЩ създават Комитет по бактериологична война и разработват програма за експерименти върху населението. През същата година Пентагонът открива Центъра за биологична война на остров Сан Хосе в Панама, където създава склад с отровни вещества, иприт и нервно-паралитични вещества.
1950: В резултат на гореспоменатата операция „Си спрей“ единадесет жители на Сан Франциско завършват в болница в Станфорд с тежки поражения на пикочните пътища. За огромен брой бактерии Serratia Marcescens в телата на пациентите алармира служителката на лабораторията Анн Цукерман, която вдигна тревога.
Обезкуражените лекари така и не успяват да разберат откъде са се появили тези патогени.
Както пише вестник от Сан Франциско, бактериите отново се появяват в части от залива, сякаш доказват своето „безсмъртие“. Експертът по биотероризъм Леонард Коул се спира на този инцидент в книгата си „Тайните облаци“.
1951 г.: Aspergillus fumigatus, черната гъба, която причинява белодробна болест и астма при хора с отслабен имунитет, се прилага над чернокожите работници в Центъра за промишлени доставки в Норфолк, за да се определи степента на податливост на афроамериканците към тази инфекция.
1954: «Синдромът на червената пелена». Това e името на експеримента, проведен в Университета в Уисконсин върху новородени, заразени с бактерията Serratia Marcescens. Детската урина с червен цвят позволила да се изследва мутацията на бактериите.
Май 1965 г.: Военните разпръскват бактерията Bacillus Globigii в летище във Вашингтон и в автобусната спирка Grehound Lines. Десетки пътници ги поели и ги разпространили в 35 града в седем щата.
1966: Между 7 и 10 юни багажът на пътниците бил обработен с биологичен материал на летище във Вашингтон, а вентилационните отвори в метрото в Ню Йорк изхвърлят балони с биоматериал, застрашавайки живота на близо милион души.
«Факт е, че в СССР, Европа и Южна Америка имат много подземни комуникации», заявяват тогава организаторите.
Трябвало да видят как се разпространяват химикалите.
1967: Пентагонът взривява артилерийски снаряди и ракети, натъпкани с нервно-паралитичния газ зарин в горски резерват на Хавайските острови, причинявайки комата и смъртта на неопределен брой хора. Целта на теста, наречен „Червен дъб, фаза 1“, била „да се оцени неговата ефективност в тропическа гора“.
1969 г.: Учените информират президента Р. Никсън, че възможностите на американското биологично оръжие са ограничени, защото САЩ нямат необходимото количество биологично оръжие под формата на прах.
В същата година Никсън закрива „нападателната“, но не и отбранителна част от програмата за развитие на биологичното оръжие.
През 70-те години военните разпръскват цинков сулфид и кадмий (един от най-токсичните метали) над Минесота и други щати от Средния Запад, установявайки, че техните частици се разпространяват до 1600 километра.
Комитетът за биологично оръжие на Пентагона пуска „безвредни” микроорганизми във вентилационните системи, подлезите и водопроводите, за да оцени ефективността на биологичните носители като инструмент за саботаж, както и целесъобразността на използването им по време на специални операции.
1990 г.: Върху тексаските затворници е изпитано ново химическо оръжие, което впоследствие ще бъде използвано срещу иракските цивилни.
Така нареченият „синдром на Персийския залив“ бил открит, когато самите военни, които пръскали тези токсични вещества върху иракчаните, сами се разболели сериозно и болестите им се предавали на техните деца, родени с чудовищни физически увреждания.
Гарт Никълсън, основател на Калифорнийския институт по молекулярна медицина, пише:
„Хиляди ветерани от американската война в Персийския залив страдат от въздействието на радиационните, химическите и биологичните оръжия.“
1994: Доклад на сенатора Джон Рокфелер показва, че в продължение на десетилетия американските военни умишлено са излагали стотици хиляди американски войници на опасни микроби, иприт, нервно-паралитичен газ, радиация, халюциногенни и психотропни вещества.
2013 г .: Списание „Ветерани Тудей“ твърди, че Пентагонът е отделил 300 милиона долара за провеждане на тайна програма за биологична война в Централната профилна лаборатория в Тбилиси, Грузия, близо до руската граница.
Но нима не е задачата на армията, специалните служби и нашите лидери да защитават гражданите от враговете, както ни убеждават?!
Петя Паликрушева
Източник: https://blogs.publico.es/puntoyseguido/6402/los-ensayos-de-armas-bacteriologicas-de-eeuu-sobre-su-propia-poblacion/
