Тази година, според китайския календар, е годината на плъха.
Какво има плъхът на опашката си?
Тази година в източния календар е годината на „плъха“.
Нямам идея какъв вид плъх е, какъв цвят, от какъв материал, въпреки че, както твърдят ентусиастите, това имало значение. Знам само, че ако голям брой хора вярват в нещо, те са способни от вярата си да настроят събитията по начина, по който вярват.
В никакъв случай на плъха не трябва да се отдава отрицателно или агресивно значение. Всичко, което се случва понастоящем в света, не са машинациите на годината на плъха, въпреки че някои прекалено впечатлени «експерти» вече са успели да свържат пандемията с плъхове, което, разбира се, вече е извън границите на доброто и злото и не може да се съотнесе нито с научна теория, а дори и с мистична такава.
В източната култура плъхът е по-скоро символ на мъдростта в контекста на хитростта, отколкото на някаква агресия и заплаха. Според легендата Буда призовавал животните към себе си и в чест на тези, които се появили, нарекъл годините по техните имена.
В същото време плъхът бил първото животно, което се отзовало на призива на Буда, той през цялото време на пътуването бил на гърба на бика и в последния момент скочил долу и първи стигнал до Буда. Това е всичко, което трябва да знаете за природата на годината при възприемането на източната традиция. Това е година на голяма измама и голяма хитрост. Година, в която събитията ще са с напълно различни мотиви и цели от тези, които са планирани.
Не, разбира се, нищо от случващото се не е измислица. И вирусът съществува, и заплахата от неговите последици, и трудностиje в икономиката, и трудностите при вземането, осъзнаването и изпълняването на мерките от страна на правителствата и експертните оценки.
Но всичко това е на заден план, а в дълбините на всички събития продължава неспирното мащабно преразпределение на света, в което основните участници се опитват да поддържат и разширяват обхвата на своето геополитическо и икономическо влияние.
Това се проявява във всичко. И в дългосрочните стратегии за развитие, тъй като на фона на привидно епохалната пандемия американското ръководство взе решение да преформатира Морския корпус и вече обяви присвояването на ресурсите на Луната!
На Луната!
Каква луна, о, Богове, ако в Ню Йорк се твори същински ад?!
Но политическите кръгове в САЩ добре знаят, че епидемията си е епидемия, но никой не е отменил глобалната борба. А при нея, както при покера — трябва или да вдигнеш залозите, или да блъфираш.
Или ситуацията с Китай. Изявлението на ръководството на ЕС, че Китай уж си правил пиар по време на пандемията, а ЕС по-рано толкова много му бил помогнал, извинете, но минава вече границата на всичко.
Но всичко това е изцяло в логиката на настоящия момент.
Никой не е отменил двубоя.
Днешното време е време на големите политически изневери и големите гадости — на фона на големите изпитания.
Времето на плъха, не зъл, но хитър.
Не жесток, но циничен.
Реалността отново надмина всичко, дори и най-смелите ни фантазии, уви, не със знак плюс. Седейки си вкъщи, осъждайки себе си на „самозаключение“, говорейки за бъдещето (светло, разбира се), неволно се хващаме да мислим за ефимерната природа на всичко, което се случва — нереалността, фантасмагоричността и абсурда едновременно.
Каква криза по време на пандемия, каква пандемия по време на криза!
За да сведем до минимум кризата, трябва да работим, а за да сведем до минимум заразата, трябва да не работим.
Тези две противоречия съществуват в съзнанието на милиони и милиарди хора понастоящем. Всички разбират, че е невъзможно едновременно хем да бъдат защитени, а в същото време икономиката да бъде напълно изолирана. Тъй като това е гарантиран крах.
Така че ние сме в състояние на пълна несигурност — или човечеството ще оцелее, или ще загине.
Въпреки че, разбира се, подобни апокалиптични настроения вече са твърде много.
В крайна сметка винаги се случва нещо с човечеството, особено когато то е преизпълнено с необоснована гордост от своите постижения и най-вече от победата си над силите на природата.
Да, Природата не прощава.
Петя Паликрушева