Поредното съвместно руско-турско патрулиране се проведе по магистрала М-4 в зоната за деескалация на Сирия Идлиб.
Движението на колоната от въздуха се контролираше от безпилотните летателни апарати на ВКС на Русия, а взаимодействието между страните се осъществяваше чрез Съвместния координационен център. Магистрала М-4 е най-важната транспортна артерия в Сирия, тя свързва икономическата столица Алепо с главния пристанищен град на Републиката — Латакия.
В тази ситуация самият факт на патрулиране, независимо от това какво и как контролират страните, придобива важно психологическо и политическо значение, тъй като Москва и Анкара така демонстрират своя ангажимент да изпълнят задълженията си, поети по време на последната среща на 5 март между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган.
Припомням, че по-рано Анкара обяви възможността за провеждане на военна операция в Идлиб срещу «радикални групировки», според турското издание Evrensel. Но поради пандемията на коронавируса тази идея трябваше да бъде изоставена. Министерството на отбраната на страната реши да сведе до минимум общото движение на турските войски в Сирия.
Сега ситуацията в Идлиб е сравнително спокойна и статична. След обявяването на примирието ситуацията е следната: вътре в провинцията ситуацията се контролира от джихадистката групировка «Хайят Тахрир ал Шам» (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация), която не е обхваната от примирието.
На свой ред «ХТШ» заяви, че «няма да спазва примирието», което теоретично предполага възобновяване на военните действия по всяко време, докато руско-турското споразумение елиминира възможността за сблъсъци между турската и сирийската армия, каквито сблъсъци имаше съвсем наскоро.
Диалогът между Анкара и Дамаск се обсъжда само на експертно ниво, което поддържа страните подозрителни една към друга по отношение на по-нататъшните действия. Именно този фактор обяснява желанието на определени сили в региона да „подгреят“ полето в Идлиб.
Става дума за зачестилите призиви към Анкара и Дамаск, както в турските, така и в някои близкоизточни медии, „да се използва ситуацията и да се прихване инициативата за Идлиб“. Има твърдения, че „Дамаск и Москва се подготвят за операцията, вярвайки, че САЩ и ЕС в ситуация на пандемия не са в състояние да покажат очакваната реакция в хода на събитията“, пише горецитираното турско издание.
Целта била да се предизвика криза предимно между Турция и Русия, или по-скоро да се подкопае съюзът между Путин и Ердоган. Дори се намеква, че дори ако „ХТШ» атакува турските войски, тогава Москва ще застане зад нея“
Затова Турция трябва да действа изпреварващо и да удари по ХТШ, за да «измъкне този бумеранг и да получи силни позиции в сирийския търг». Т.е. твърди се, че «пандемията от коронавирус ако промени Близкия Изток, то това ще е само по отношение на финилизирането на «изрисуваните с кръв държавни граници» и «когато изчезне коронавирусът, борбата за преразпределението в региона ще продължи още дълго».
Понастоящем може да се говори само «за спечелване на време, от което по-рано от всички трябва да се възползва Турция».
Защо?
Защото САЩ открито подкрепят сирийските кюрди, а Русия води «тайни преговори с кюрдските «Демократични сили на Сирия» и на определен етап «интересите на САЩ и Русия могат да се окажат общи».
В крайна сметка пред Ердоган е поставена «губещата схема»: ако той застане срещу ХТШ, то ще остане без тези, с които някога си сътрудничеше, ако не предприеме нищо — ще се сблъска с Москва и Дамаск.
Но има и друг сценарий: на всяка цена да запази политическото доверие на Путин, да продължи диалога и сътрудничеството с него, последователно да следва споразумението за сирийското регулиране, което ще му позволи да излезе от регионалния конфликт и да свали вътрешнато напрежение, да подготви пряк диалог с Дамаск.
Защото не е тайна, че някои арабски страни в новите условия са започнали да проявяват повишена заинтересованост от по-активно си присъствие в сирийското регулиране и така да изтласкват Турция оттам.
Към това трябва да се добави и ситуацията в Либия, където събитията за Анкара се развиват не толкова еднозначно, отчитайки възстановяването на дипломатическите отношения между Дамаск и източно-либийското правителство.
Казано с други думи, разпространението на коронавируса създава ситуация както за ново взаимодействие между страните в Близкия Изток, така и за напълването с нов смисъл на отношенията между Турция и Русия.
Изборът трябва да бъде направен от Ердоган.
Той ще бъде свързан с неговата готовност и в бъдеще да изпълнява поетите задължения и да избягва рисковете от нови регионални конфликти, които ще имат сериозни последствия.
Петя Паликрушева