Едно време беше по-добре. Едно време светът беше прегледен, знаеше се, кой е добрият и кой е лошият. След това дойдоха перестройката, Берлинската стена падна, светът стана глобално село. И от тогава кризите се редят на опашка, коя от коя по-комплексна, по-дифузна и по-абстрактна. От върлуващ ислямизъм до милиони бежанци пред портите на Европа.
А сега? Сега ни застигна криза, която все още никой не може да обясни и не може да предскаже, какво ще дойде след нея. Знаем обаче, или по-скоро предусещаме, че никога повече няма да се върнем към социалния живот, такъв, какъвто го познавахме. Какво прави Covid-19 с обществените структури и социалното неравенство, с което като че ли бяхме свикнали? Весела Владкова разговаря с проф. Щефан Лесених, социолог от Мюнхенския университет.
Какви са последствията от пандемията?
Последствията са в много посоки. Принудително сме блокирани в дома си, което означава, че автоматично отпада общественият живот във всичките му измерения — от срещите с приятели и роднини през общуването с колеги до отнетото право на свободно движение и на протести.
Международният валутен фонд излезе тази седмица с предупреждение, че пандемията Covid-19 ще предизвика сериозни социални брожения. Вие споделяте ли тези опасения, проф. Лесених?
Социалните неравенства ще се изострят. Кризите, в това число и пандемиите, никога не удрят всички хора и държави по един и същи начин. Сега чуваме често да се говори, че всички сме в една лодка и че всички сме равни пред вируса, но това всъщност изобщо не е така. Вероятно рискът да се заразиш е еднакъв за всички, но социалните последствия от инфекцията и от извънредното положение съвсем не са еднакви.
Хората, които имат добри доходи, живеят в големи жилища, имат добро образование и много и разнообразни социални контакти, ще се справят много по-добре отколкото бедните, безработните или самотните възрастни хора.
Има разлика както между отделните държави, така и в самите държави. В бедни държави, където така или иначе има социално напрежение, пандемията ще го изостри. Не вярвам, че ще се стигне до конфликти в Европа, в страните от Европейския съюз. Но трябва да свикнем с мисълта, че в бъдеще ще живеем в още по-голямо социално неравенство.
Финансовата и икономическата криза от преди десетина години, която още мъчи някои държави в Европа, задълбочи социалното неравенство. След сегашната пандемия очевидно ще изпаднем в дълбоки икономически трудности. Те пак ли ще бъдат за сметка на бедните държави, проф. Лесених?
За съжаление опитът от финансовата криза подсказва, че последствията и от тази криза в различните части на ЕС ще бъдат много различни. Можем да очакваме, че държавите с добър кредитен рейтинг ще преодолеят кризата по-добре от държави с голям външен дълг, защото ще могат да теглят кредити за възстановяването на икономиката си при по-добри условия. Това, естествено, ще има значение за социалното равновесие в съответната страна. Убеден съм, че неравенството в рамките на Евросъюза ще се задълбочи.
По какво се различава коронакризата от предишните кризи, през които премина Европа?
Тази криза прилича най-много на климатичната криза, защото опасността и сега е абстрактна, не можеш да я видиш и пипнеш. Това поражда и големия страх у хората. Финансовата и бежанската криза бяха съвсем различни. Те имаха образ, можехме да посочим виновника, той имаше име. Това бяха ненаситните банкери и смуглите млади мъже от Близкия изток.
В коронакризата за сега не можем персонифицираме виновника.
Във една Ваша статия правите паралел между испанските колонизатори в Южна и Латинска Америка и днешното икономическо нашествие на Китай. Какво е общото между двете епохи, проф. Лесених?
Днес всички се страхуват от китайското нашествие, като например в Африка, където Пекин се опитва да си осигури природни ресурси и да подчини цели държави. Това поведение не се различава по нищо от европейските колонизатори от 19-ти век.
На всичкото отгоре има паралел и с вируса — европейците са пренесли грипа и шарките в Южна Америка, тогава непознати за местното население и причинили много смърт. А сега новият коронавирус идва от Китай. Така сме устроени хората, че винаги търсим вината в другите. Сега виновен ни е Китай.
Поглеждайки напред във времето след пандемията, Вие настоявате за преосмисляне на начина, по който е устроена икономиката на Запада. И смятате, че не можем да продължим да живеем по същия начин. А как да живеем, проф. Лесених?
Фактът, че сме заплашени все по-често от пандемии, се дължи и на начина, по който сме устроили икономическия си живот. Черпим неблагоразумно природните ресурси, намаляваме биоразнообразието, унищожаваме горите — всичко това води до значително по-тесен контакт между хората и животните, което вече е научно доказано и е опасно за нас, хората.
Най-вероятно няма да настъпи съществена промяна. Едно от обясненията е, че след пандемията европейската икономика ще изпадне в рецесия, а това не е добра предпоставка за промяна. Напротив, ние отново ще се втурнем да си осигурим ръст на брутния вътрешен продукт, а от там и на благоденствието ни. Отново ще форсираме индустрията и вероятно ще го направим дори по-радикално отколкото преди пандемията.
Нашето фиксиране върху икономически ръст, индустриално свръхпроизводство, върху безсмисленото свръхпотребление — това е в основата на проблема. И още нещо — трябва да променим начина, по който се разпределят благата.
Говоря за солидарност на богатите с бедните. И аз съвсем не съм единственият социолог, който изповядва тези възгледи.
Сегашният ни икономически модел се изчерпа.
Докато не го проумеем и променим, ще живеем в кризи, като тази, която ни сполетя сега.
Интервю на Весела Владкова с Щефан Лесених за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“