Аржентинският автор припомня как преди 40 години президентът на САЩ Картър за първи път решил да направил „готино смесване” на спорта и политиката, като призовал своите и други спортисти да не отиват на московската олимпиада заради навлизането на съветските войски в Афганистан. Днес е ясно, че това решение е било лицемерно: в бойкота участвали диктатури, по-лоши от съветската (ако управлението на СССР може да се нарече така, което е спорен въпрос, бел.ред.). Този пример показва колко голямо влияние са имали САЩ още през 1980 г.: 65 страни следват призива за бойкот — срещу волята на своите спортисти. Настоящите санкции срещу Русия, включително спортните, имат същата ниска морална цена. Спортните историци смятат, че поне 50 от 65 държави са бойкотирали Игрите въпреки волята си.
Превод от Clarin, Аржентина:
В края на 1979 г. СССР въведе войските си в Афганистан. В разгара на предизборната кампания президентът Джеймс Картър предупреди, че ако Съветският съюз не изтегли войските от тази страна преди определената дата, САЩ „в името на всеобщия мир“ ще бойкотират Олимпийските игри, насрочени за края на юли — началото на август 1980 г. Това и се случи.
На 12 април 1980 г. Олимпийският комитет на САЩ потвърди решението на Картър да се бойкотира Олимпиадата в Москва. След няколко десетилетия в спомените си той пише, че това е „едно от най-трудните му решения“. Освен това, според бивш представител на Олимпийския комитет, няколко години след Олимпиадата, в разговор с американския борец Джеф Блатник, който не успял да присъства на игрите в Москва, Картър признал, че това е било погрешно решение.
Много страни се присъединиха към САЩ. Според Международния олимпийски комитет (МОК) от 65 страни, които не са участвали в Олимпиадата, 45 до 50 са го направили заради протеста, който първи измислил Картър.
За мнозина това било чисто лицемерие.
Военната хунта, водена от Хорхе Рафаел Видела, много брутален аржентински лидер, извършил повече от едно престъпление, подкрепи решението на американското правителство и забрани на спортистите да пътуват до Москва.
Някои американски съюзници, като Великобритания, Франция и Австралия, позволиха на своите спортисти да се състезават в игрите под олимпийския флаг. Спортистите от Куба, Мексико, Венецуела и Бразилия също пристигнаха на Олимпиадата в Москва.
В началото на май 1980 г., след среща между министъра на икономиката Хосе Мартинес де Хоз, съветника по националната сигурност на САЩ към президента Збигнев Бжезински и съветника на президента Картър Лойд Кътлър, аржентинското Министерство на външните работи излезе с изявление, в което „препоръча“ на аржентинските спортисти да не участват в Олимпийските игри в Москва.
Колкото и да е странно, въпреки бойкота на Олимпиадата, диктатурата в Буенос Айрес продължи да търгува със Съветския съюз, който по това време беше един от най-важните доставчици на зърно.
Аржентина не успя да участва в Олимпийските игри за първи път от 68 години. Това беше истински удар за много спортисти, които вече бяха преминали квалификационната селекция и имаха всички шансове да спечелят медали на състезанията в Москва.
Именно това поколение аржентински спортисти най-добре си представя какво означава да не участваш в Олимпийските игри.
Тогава това се случи не заради вируса, а заради бойкота, който все още предизвиква спорове. А всички го наричат лицемерие.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.clarin.com/deportes/guerra-fria-deporte-mano-40-anos-boicot-unidos-moscu-1980_0_BrZj9NiqU.html