Западната демокрация НЕ Е универсална система за всички общества. Тя не рабоити извън западната политическа почва.
За България трябва да се търсят нови пътища за развитие.
Бързам да направя уговорката, че тук говоря не за демокрацията по принцип, а за онова «извращение», което е налице в родната територия, а и във всички прозападни страни.
Понастоящем, както ни убеждават от всички родни средства за масова информация, демокрацията е част от нещо като всеобща вяра, начин на обществен живот, пристигнал веднъж завинаги на тази територия, най-добрата политическа форма…
Демокрацията се представя като безалтернативна, идеална държавна организация, универсална за цялия свят.
Демокрацията престана да бъде предмет на политически размишления, а се превърна в «обожествена» част от политическите «вярвания».
В нейните «Свещени писания»…
Днес ще разгледаме само една от характеристиките на демокрацията.
Демокрация — тава са изборите?
Да, това е първото, което ни идва на ум при думата «демокрация» — правото на избори.
Всенародни, към което и се стремяха всички демократични движения в миналото.
Но какво се случи?
Постигайки избори, реши ли демокрацията проблемите в обществото? Наистина ли всенародните избори изпращат в парламента най-добрите представители на народа?
Стана ли народът истински стопанин на държавата си?
Излиза, че всички тези въпроси попадат в раздел риторични.
В съвременните демократични избори дори няма вече и допускане, че се търсят най-добрите представители на дадена партия, т.е. на народа.
Най-добри в смисъл на най-талантливи, най-големи професионалисти, най-силно представящи своите избиратели.
В българския парламент, например, се влиза, както казват, чрез предварително заплащане. Нямам доказателства, само излагам това, което се говори из някои партийни централи.
В родния парламент някои класи от българския народ НЕ са представени.
Например работническата класа, т.е. класата на наемните работници.
Но никой в парламента не се тревожи от този вакуум.
Ако в парламента няма талантливи хора, професионалисти и такива, които защитават интересите на всички класи и прослойки в обществото, а там се намърдват само политически търговци, това защо правим избори?
По-точно защо се правим, че правим демократични избори?
Самата система при т.нар. пазарна икономика е създадена така, че в парламента никога няма да попаднат най-добрите от народа, там ще се озоват най-платежоспособните.
Демократичният парламент е място, в което царят частни лобистки апетити, там не се защитават единните държавни интереси.
Изборите и парламента подготвят и отглеждат не държавни дейци, а партийни политикани и лобисти на части финанси.
Демокрацията — това винаги е сговор между финансовия елит, държавните чиновници и партийните политици в парламента.
В този сговор народът няма никаква власт, освен при пускането на бюлетините в урните.
След това назначават победителя в резултат на демократичния сговор на елитите.
Нима не знаем, че част от «официалната опозиция» тихомълком често влиза в сговор с партията на властта?!
Пак припомням, че говоря не за демокрацията по принцип, а за тази, под която се огъва целият капиталистически свят, включително България.
Оказва се, че демокрацията винаги е бременна с тирания.
Защото това гореописаното по същество е тиха тирания.
Колкото по-развита е демагогията, толкова по-близо до диктатурата е всяка република.
Колкото повече демокрацията започва да прилича на «мъртва тишина», толкова повече тя започва да възпроизвежда на поредните избори «мъртви» парламентаристи.
А колкото повече в демокрацията започва да липсва човешкото лице, толкова повече на избирателите започва да им се иска диктатура — лява и ли дясна.
Както се случи.
Която идеология надделее.
Кой ще надделее в България — никой никога не може да бъде гадател на политическото бъдеще.
Историята ни доказа, че дори най-големите предсказатели грешат и …изведнъж и на пръв поглед внезапно се ражда някой Революционер, който променя дори хода на световната история.
Петя Паликрушева