През втората половина на април 1945 г. Червената армия превзема Зееловските височини и започва да обстрелва Берлин. Гьобелс продължил да възхвалява фюрера, но Хитлер вече бил готов да се „подчини на съдбата“. Авторът на статията в Berliner Zeitung цитира спомени на немски войник: „ад, безумие, смъртоносен ужас“.
Превод от Berliner Zeitung (Германия):
В периода от 16 до 20 април Червената армия пробива фронта на Одер при Зееловските възвишения и започна да обстрелва Берлин. Как стана възможно това?
Маршал Жуков нанася основния удар
На около 70 километра от Берлин битката започва в ранните часове на сутринта на 16 април — най-голямата битка от Втората световна война на германска територия.
На север и в средата на фронтовата линия на Одер стоели 1-ви и 2-ри Беларуски фронти под командването на маршалите Георги Жуков и Константин Рокосовски, на юг се намирал 1-ви украински фронт, воден от маршал Иван Конев. Общо 2,5 милиона съветски войници се сблъскали едва ли не с милион немци.
Предполагало се, че основният удар в „Берлинската операция“ ще бъде нанесен от войските на Жуков на Зееловските възвишения, откъдето те трябвало да се придвижат директно към столицата на Райха. Неговите над 900 хиляди войници, в които били включени войници от 1-ва полска армия, се изправили срещу 130 хиляди войници от 9-та армия под командването на генерал Теодор Бусе.
Битката започнала в 3 ч. С 25-минутен обстрел от 40 хиляди съветски оръдия.
„Цялата долина на Одер се тресеше“, пише по-късно генерал-полковник Василий Чуйков, командир на 8-ма гвардейска армия. — На плацдарма беше светло като ден. Огнен ураган се понесе по Зееловските височини. Разровена земя с дебелина на стена излиташе към небето“.
Мемориалът в Зелов, град на западния край на делтата на Одер, който тогава се намира на главната ос на офанзивата, припомня този огнен ураган и какво последвало. На хълма се издига паметник на съветските войници, в подножието му — гробовете на Червената армия и музей. На другия, западния край на Зелов, се намира войнишко гробище на Вермахта.
«Загубите на персонала и оръжие са непоправими», казал генерал Бус, командир на 9-та армия.
Било само въпрос на време дали съпротивата на неговите войници ще бъде разбита.
По-голям успех от маршал Жуков постигна маршал Конев. Следобед на 16 април войниците му пробиват германските позиции между Губен и Форст. След тях две танкови армии се придвижват напред в посока Елба и Берлин.
Предположението на Хитлер било окончателно опровергано, че концентрацията на съветските войски по Одер е само за отклоняване на вниманието и че основният удар ще бъде насочен не към Берлин, а през Дрезден към Прага.
Междувременно западногерманският фронт бил разбит: на 17 април групата армии Б се предала в района на Рур, на 19 април американските войски превзели Лайпциг и Кемниц.
Битката за Зееловските възвишения продължила четири дни.
Спомени на немски войници от втория ден:
«Напразно се опитвахме да задържим руснаците.»
От третия ден:
«По пътя — убити, убити и ранени, никой не може да им помогне.»
От четвъртия ден:
«Уличен бой, месомелачка.»
Убити са 33 хиляди руснаци и 5 хиляди поляци, както и 12 хиляди германски войници в битката за Зееловските височини.
Вечерта на 19 април 9-та армия е победена. Оцелелите войници се опитали да се оттеглят. На предната линия се образували километрови задръствания, немците бягали.
Пътят към Берлин за Жуков бил отворен. Градът трябвало да се защитава главно от набързо формирани единици (от Вермахта и СС), от мъже на средна възраст (фолкстщурм) и от почти деца (хитлерюгенд).
Вечерта на същия ден министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс произнесъл радио реч за предстоящия рожден ден на Хитлер — „най-смелото сърце на Германия и най-пламенният вдъхновител на германския народ».
Както казал Гьобелс, войната се приближавала към края си, вражеските сили — и „световното еврейство“, което ги тласкало — били потопили човечеството в лудост, което причинявало „по целия свят само чувство на срам и отвращение“.
«Ако има изход от тази смъртна опасност, то само ние ще го намерим», казвал той.
През нощта 2-ри Белоруски фронт под командването на маршал Рокосовски започнал да преминава през Одер между Щетин и Швед.
На следващия ден, 20 април, бил 56-ият рожден ден на Хитлер.
Следобед нацисткият елит се събрал в повредената от бомбите канцелария на Райха, за да поздрави Хитлер. Там били Херман Гьоринг, Мартин Борман, Хайнрих Химлер, Йоахим фон Рибентроп, Карл Дениц, Роберт Лей и Алберт Шпеер, разбира се, Гьобелс, както и няколко командващи от Вермахта.
Повечето поздравления били нервни: знаели, че съветските войски ще затворят пръстена около Берлин.
Предната вечер Хитлер започнал да мисли за напускане на Берлин.
Но Гьобелс го разубедил, казвайки, че Хитлер, като «фюрер», трябва да остане верен на предишните си обети и историческата си съдба и ако му било предопределено да умре, тогава нека смъртта го застигнела в руините на столицата на Райха.
Хитлер съобщил, че има желание да се покори на съдбата в Берлин.
Всички останали негови командващи започнали на вълни да напускат града.
Един от първите, които напуснали Берлин, бил Гьоринг.
«Дълбоко разочарован» Хитлер «мълчаливо» наблюдавал как другарите му напускат един по един.
От висшите функционери при него останаха само Гьобелс и Борман.
Когато първите снаряди на Червената армия на СССР започнали да избухват близо до правителствения квартал, всички се втурнали към бункера.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.berliner-zeitung.de/mensch-metropole/zum-fuehrergeburtstag-schickt-stalin-granaten-li.79618