Светът изведнъж спусна бариерите.
Светът се затвори. Всеки в себе си.
Оказа се, че колкото повече технологично се развива нашият свят, толкова по-уязвим става той.
Толкото по-високо се издига Вавилонската кула на гордостта от технологичното развитие, толкова по-малко устойчива е тя.
Сега се клати.
Може и да се клати дълго и продължително, заплашително.
Може и да се срути.
В тази кула вече е страшно да се живее.
Отворени граници, бръмчащи по целия свят човешки потоци, единно информационно пространство, спекулативно-финансова икономика… — така уязвимостта на света се увеличи до вселенски размери.
И на Природата й писна!
А Природата е най-зловещият «масов убиец».
Право го с удоволствие винаги, когато човеците се помислят за равни на нея.
Човешкият род продължава да трупа — ежедневно, ежечасно, ежесекундно — жажда за още и още…
Ненаситен род.
До вчера живеехме в землянки, сега мечтаем за някакъв суперкомфорт, за някаква суперсъвременност, наситихте целия си живот с технологии, забравихме какво е това истинска любов и я заменихме с нищожен флирт във Фейсбук…
Хвърляме безумни пари за оръжие, а забравихме да се борим за правата на работниците — за онези неуморни труженици, без които нито един безнесмен не може.
Позволихме да направят всички заводи и фабри частни — и така огромните печалби потекоха в частни джобове. А някои от тези «джобове» натрупаха на гърба на народа толкова много, че дори си направиха собствени гробници. Въобразиха си, че така могат да си купят опрощение на Оня свят.
Дребни човешки душици!
Оръжия, войни, бомби под път и над път, от които последват земетресения, глад, мигранти в резултат на всякакъв цвят революции, бедност, мизерия, богаташка наглост, банки, кредити и след това завзети домове, страдание, алчност, лъжа, измама, предателство, измяна..
Това е човечеството от време Оно.
Нищо не се е променило. За жалост.
Толкова много напразни векове.
Толкова много просветители, мислители, учени, поети, философи, будители…
А човешкият род все едно си е останал в Каменната ера.
Няма нужда от теории на коспирацията, без значение как, колко и защо работят специалните служби на всички страни.
Няма значение дали някой Римски или друг клуб е решил да пусне поредния вирус в името уж на съкращаване на човечеството.
По-вероятно Природата ни удря поредния плестник, за да се осеферим.
И сега ни гледа ехидно с цялото си величие как панически се опитваме да се измъкнем от едно нейно нищожно творение — коронавирусът.
Да, той е нищожно природно творение.
А ние, човеците, уж бяхме черешката на тортата, м?!
Дано това да ни е за урок.
Дано си направим поуките.
Дано човеците се очовечим.
Вавилонската блудница: „и на челото й пишеше име: Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна“ (Откр. на Йоан Богослов, 17: 5).
Петя Паликрушева
