Нощта на 31 май 1941 година. Над една от най-знаменитите забележителности в света, гръцкия Акропол, се развяло зловещото знаме със свастиката.
Окупаторите въвели в покорената от тях страна комендански час, разположили патрули.
Щателно охранявали пътя към Акропола. Но двама дръзки младежи успели да проникнат там през пещера, за която нашествениците не знаели.
На следващата сутрин целият град бил поразен: нацисткият флаг изчезнал без следа, а знамето на Гърция се развявало над Акропола.
За нашествениците този инцидент бил изключително неприятен: Хитлер разпоредил екзекуцията на всички войници, които охранявали Акропола, а офицерите изпратил на фронтовата линия. Нацистите осъдили задочно на смърт онези, които разкъсали знамето, но така и не успели да открият смелчаците.
Един от тези млади патриоти бил бъдещият политик Манолис Глезос. Заедно с него същата вечер бил неговият приятел Апостолос Сантос — вторият участник в опасна операция. Преди да извършат покушението, те се заклели.
Разкъсали омразния символ и го хвърлили в пропастта, оставяйки късче за себе си.
Вестта за това се разнесла далеч извън границите на Гърция и вдъхновила борците срещу фашизма. Както казал Шарл де Гол, човекът, който направил това, бил първият партизанин във Втората световна война.
През март 1942 г. смелчакът е заловен за първи път и измъчван. Другарите му помогнали да избяга от подземията. Глезос започва да участва в издаването на нелегален вестник, присъединява се към Комунистическата партия на Гърция.
Брат му Никос също се включва в нелегалната дейност.
През 1943 г. Манолис отново е арестуван — и отново успява да избяга. А през 1944 г. нацистите пленяват Никос, изпращат го в концентрационен лагер, където по-късно го убиват.
На 4 ноември 1944 г. нацистите са изгонени от територията на Гърция от британците, но последните се противопоставят на гръцкото националноосвободително движение и започват да установяват свои собствени правила.
Глезос и неговите другари планират да извършат партизанска операция срещу британците, но Чърчил пристигна в страната. Патриотите не поискали да убият един от участниците в антихитлеристката коалиция.
Комунистическата партия на Гърция била подложена на неистов натиск.
За да покаже, че комунистите активно са се съпротивлявали на нацистите, Глезос признал пред обществото, че е разкъсал знамето със свастиката на Акропола.
През септември 1946 г. кралят, който избягал от нашествениците, се завърнал в Гърция. В страната била възстановена монархията.
Комунистите били поставени извън закона.
Глезис отново се изкачил до Акропола и издигнал там следния надпис: „Англичани, омитайте се“.
Скоро той станал главен редактор на левия вестник «Ризоспастис», който властите непрекъснато преследвали. През октомври 1947 г. вестникът е забранен. Срещу Глезос е образувано съдебно дело, той отново излиза в нелегалност.
През декември същата година комунистическата партия на Гърция е забранена.
През март 1948 г. известният антифашист е арестуван и, както при нацистките окупатори, измъчван. А прокурор в съдебния процес срещу него бил човек, който в близкото минало бил сътрудник на нацистите.
Той припомнил на Глезос и случая със знамето. Политикът бил осъден на смърт. Но международната солидарност го спасила. През 1949 г. започнал нов процес срещу него — и отново получил смъртната присъда. Глезос прекарал десет дни в килиия на смъртници. СССР стартирал кампания в негова защита. А и не само в СССР. Властите не посмели да екзекутират световноизвестния борец срещу фашизма.
През 1957 г. Глезос посещава Съветския съюз, където е поканен на четиридесетата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция. А през декември 1958 г. — отново е арестуван.
Обвинен е в шпионаж в полза на СССР.
И отново — заплахата от смъртно наказание. В Съветския съюз в знак на солидарност с гръцкия политически затворник издават пощенска марка с неговия портрет. За пореден път кампанията на солидарност принудила властите да не го осъдят на смърт, в резултат на международния отклик той бил осъден само на 5 години затвор, 4 години заточение и 8 години лишаване от политически права.
Но съдбата вече му подготвяла нови изпитания: на 21 април 1967 г. в Гърция се извършил фашистки преврат. Глезос бил един от първите, арестувани от „черните полковници“. Съпругата му също била заловена. Той прекарал четири години в затвора.
Общо 16 години от живота на антифашиста минали зад решетките.
На 30 март 2020 г. този прекрасен човек почина.
Руският президент Владимир Путин изрази съболезнованията си към гръцкия народ за загубата, като нарече Глезос истински приятел на Русия.
Петя Паликрушева