Как Доналд стана Мохабед
Настоящият президент на Съединените щати по всякакъв възможен начин се наслаждаваше на ситуацията, която сам си въобразяваше, че е налице — той се разполага господарски на бюрото си, а всички останали вътре в Щатите, марионетките по света и у нас, както и по възможност (според представите му) и лидерите с различно мнение на държавите, притежаващи суверенитет, стоят прави в позиция «мирно» и в готовност да се изстрелят в нисък старт след неговите заповеди.
E, хубави са мечтите, великолепно е човек да има въображение, защото в идеалния случай то е признак на добре работещ мозък (тук изключваме зачестилите психиатричи отклонения по света и у нас), обаче в света нещата така тръгнаха да стават на кълбета, както се казва, че стопанинът на Белия дом рязко промени светоусещането си и пристъпи към действие, колкото и да не му се искаше, според поговорката «Когато планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината».
В резултат на което новият Мохамед сам се обади на Путин.
По собствена инициатива.
И така, след позвъняването на Тръмп се състоял, според пресслужбата на Кремъл, «продължителен» телефонен разговор между двамата президенти, който бил много по-дълъг от всичките лични срещи между двамата за всичките тези вече изминали години, през които Русия многократно бе наричана «враг» на САЩ…
Както всички знаем, с цялото си несдържано и неприкрито високомерие Тръмп демонстрираше в годините, че Путин съвсем не му е нужен и американският хегемон ще може безпрепятствено да си разиграва кончето където и да било по света — по каквито и да било теми, въпроси, събития, инициирани провокации и прочие.
И така американският каубой продължи в още по-лудо препускане по Земното кълбо, а след мустанга му се носеше окупационна пушилка, простираща се от изгрев до залез и обратно.
Сега, обаче, Путин изведнъж се оказа твъъърде ценен и нужен.
Ахааа, дойдохме си на думата, уважаеми господин Тръмп.
Нужен. И още как нужен.
И така, след спешното позвъняване Путин невъзмутимо вдигнал слушалката и двамата обсъдили надълго и нашироко следните четири теми — нефта, коронавируса, двустранните отношения, перспективите за възобновяване на личните контакти.
Двете първи теми били най-главните, но не за това ми е думата сега, а за следното:
Нима беше толкова трудно, почти невъзможно и непостижимо между двете грамадни свръхдържави да има НОРМАЛНИ, чичко Дони, отношения?!
Нима беше толкова трудно и абсолютно абсурдно между двете световни сили да се установи дълготраен мир?!
Нима в света трябва да продължава това безумно противопоставяне, заплашващо с поредната Световна война?!
Нима човечеството трябва да се самоунищожи, подтиквано от алчността на военно-промишлените лобита?!
Нима който и да било трябва да размята и натрапва американските ценности по всички ъгълчета на планетата?!
Нима трябва Щатите да се напъват да повтарят, повтарят, повтарят до втръсване, т.е. да внушават, че разнасят демокрация по света, макар същият този свят съвсем да не е кьорав и малоумен?!
Нима народите по целия свят трябва да бъдат поставяни под дългогодишни и убийствени блокади, изолации и санкции?! При това едностранно, без някой в страната на Батман и Супермен, «Челюсти» и «Американски снайперист», «Досиетата Х», Y и Z… да се интересува от ООН, от Съвета за сигурност, от общочовешките ценности — човечност, справедливост, свобода, международно право, суверенитет….?!
Нима е толкова трудно Америка да стане нормална, уважаеми чичко Дони?!
Помисли върху това, уважаеми лидер на «Зоната на здрача», поне преди коронавирусът да ни принуди да мислим, че COVID-19 изпълнява ролята на възмездие за всички трагедии, които страната на неограниченит възможности причини на света!
Петя Паликрушева