Никой не е в състояние да разобличи дълбоките противореачия в медицината в САЩ, както пандемията.
Но ще започна с припомнянето на факта, че «Доктор Хаус» е само филм, т.е. художествено произведение.
Сериал, своеобразна пропаганда, която скрива реалното състояние на медицината в Америка — усмихващите се лекари и медицински сести от екрана са длъжни да убедят всички, че «Америка е номер едно».
Да убедят на първо място собственото си население, че всичко е наред, че САЩ са номер едно, ноу проблем.
Междувременно, за разлика от сериала, пандемията разкрива такива проблеми, за които нито самите американци, нито светът наоколо не са се замисляли особено — и това се отнася предимно за модела на медицинска помощ за населението.
Не, в медицинските университети в САЩ също изучават системата на Семашко — обаче само като пример за архаично изграждане на самата тази медицина.
Диспансеризация? Не, не са чували за това чудо.
Профилактика? Но, моля ви се, за Бога, Америка е страна на свободни хора, никой няма право да влачи американците насила за ръката да се лекуват!
(Системата Симашко е здравна система, носеща името на Николай Александрович Семашко — крупен руски учен-медик, професор, завеждащ катедрата по социална хигиена към медицинския факултет на Московския университет, член на Академията на медицинските науки, директор на Института по организация на здравеопазването и историята на медицината. Като комисар по здравеопазването (1918 — 1930 г.) д-р Семашко създава в РСФСР, а по-късно и в СССР, онази система на здравеопазването, която и днес продължава да носи неговото светло име – системата „Семашко”. От СССР системата „Семашко” премина – след Девети септември – и у нас, за да запази своето действие до настъпването на „демокрацията”.
Системата „Семашко” е твърде проста за разбиране: всеки гражданин със самото си раждане е здравно осигурен и на това основание има право на всестранна безплатна медицинска помощ. В този смисъл бе и изричният текст на чл. 47, ал. 4 от Конституцията на Н Р България от 1971 г.
„Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ”.
Така точно и ясно бе заковано, без всякакви уговорки, правото на безплатна медицинска помощ за всеки гражданин. Това, което бе в Конституцията, това бе и в самата обществена действителност.
Лекувахме се при всички лекари по съответната здравна верига, без да плащаме дори и лев.
За да бъдем лекувани, бе необходимо единствено… да сме болни.
След 10-и ноември безплатната медицинска помощ отпадна.
Използван бе оскърбително примитивен довод: както няма безплатен обяд, така не можело да има и безплатна медицинска помощ.
Трябва, разбира се, някой да плати обеда, трябва съответно някой да плати и медицинската помощ. Но не болният плащаше медицинската помощ, плащаше я държавата.
Социалистическата държава, която упражняваше собствена стопанска дейност, разполагаше в резултат на това със значителни финансови възможности. За нея следователно не съставляваше особена трудност да полага адекватни здравни грижи за всеки свой гражданин.
Но това е тема на друга статия.
Грозната истина за САЩ е следната:
В САЩ няма медицина във вида, който хората от Източна Европа бяха свиквали да виждат.
В САЩ има доставчици на медицински услуги.
Доставчици!
С други думи, в САЩ няма държавна медицина, всички лекари и медицински сестри са участници в огромния търговски пазар.
А там, където няма държава, пандемията може да направи каквото си поиска — буквално всичко.
Господ или цялата Природа (кой както си реши) да им е на помощ!
И на цялото потънало в калта на покупко-продажбата човечество!
Петя Паликрушева