Грешките на европейците в борбата с коронавируса: Думата имат китайците

Грешките на европейците в борбата с коронавируса: думата имат китайците

Вирусите не знаят граници и нито една страна няма да направи изключение, казват китайците. Мерките, предприети от Китай, доказаха своята ефективност. Ситуацията в Китай постепенно се нормализира.

Sputnik се обърна към китайски учени и лекари, за да предоставят те своите препоръки, които да помогнат в борбата с пандемията и да акцентират върху грешките на Европа.

Основният елемент в началото на епидемия е профилактиката, тоест идентифицирането на заразените и навременната изолация на онези, с които те са влезли в контакт, казва Чонг Наншан, ръководител на експертната комисия към Държавния комитет по здравеопазване на Китай.

Но особеността на коронавирусната пневмония е, че още преди проявата на първите симптоми, заразеният човек е в състояние да зарази другите. Това е трудно да се предвиди, затова всички контакти трябва да бъдат проверени.

„Не съм съгласен с подхода, възприет от някои страни, при който те извършват само анализи на заразените, тъй като така случаите на инфекция могат да бъдат загубени.

На всички, които идват от чужбина, трябва да се направят тестове и да се вземат проби от носа, а не от фаринкса“, казва Наншан.

Коронавирусната пневмония се отличава с висока степен на заразност и смъртност. Експертът предупреждава, че няма доказателства, че излекуваните лица след това са напълно имунизирани от вируса. Следователно следващата задача е да се разработи ефективна ваксина, а да целта е необходимо сътрудничество на цялата международна общност.

„В Китай предприехме мерки като изолация, наблюдение, ограничаване на контактите и сериозна индивидуална защита. Това позволи да се ограничи разпространението на инфекцията и да се намали увеличаването на честотата й. Това трябва да се прави и в другите страни. Колкото по-рано го направите, толкова по-добре“, настоява Лан Ванян, директор на Комисията от експерти за справяне с новата коронавирусна епидемия към Китайския държавен здравен комитет.

В Китай жилищните квартали бяха подложени на строга карантина: всеки човек имаше право само на едно излизане от дома си след измерване на температурата, на входовете в супермаркетите също се измерваше температурата, всеки китайски гражданин получи персонално писмо с конкретни инструкции.

Трябва да се обърне голямо внимание на транспорта, припомня Ху Хао, директор на групата за ограничаване и превенция на местно ниво в рамките на провинция Хубей. За да се намали потокът от пътници, община Пекин въведе система за резервиране на пътуванията с метрото сутрин, достъпна чрез приложение за смартфони.

Всички станции в близост до болниците и жилищните квартали бяха оборудвани с аварийни кислородни концентратори. Кейовете, подземните проходи и проветривите помещения се дезинфекцираха по няколко пъти на ден.

„17 години след епидемията от SARS, ние се оказахме неподготвени. Нямаше проведени проучвания по тази тема“, обяснява Джонг Наншан.

Но китайските учени оперативно определиха причинителя на инфекцията в Ухан. Плановете за превенция на епидемията бяха бързо разработени в страната. Това беше голяма крачка напред в сравнение с 2003 г.

„Лекарите трябва да се защитят първи и изключително добре, едва след това да се мисли за спасяването на пациентите“, подчертава експертът.

В началото на епидемията около 3000 лекари и медицински сестри бяха заразени поради липсата на информация за защитните мерки и недостига на медицински изделия и оборудване. Това подкопа общия ентусиазъм.

Но грешките бяха поправени, комунистическата партия на Китай бързо изпрати още 50 000 лекари в Ухан.

Ръководителят на факултета по социални науки от Уханския университет Хе Ксуфен отбелязва, че в Китай са задействани три основни форми на организация. Първата форма а организация на ниво предприятия и организации на работниците. Проверени са били помещенията и здравните условия на всеки работник.

Втората — местна. Всяка етажна собственост или група етажни собственици са били организирани, за да се обяснят индивидуалните и колективните мерки за защита. И накрая, третата форма е автономната. Активистите на всяка етажна собственост са следили за спазването на общите правила за поведение.

«Интересно е, че по време на епидемията кавгите между собствениците намаляха и наистина връзките им се засилиха. Например, ако всички възрастни в дадено семейство се оказваха заразени и откарани в болниците, а децата оставаха вкъщи след карантината, съседите се редуваха да се грижат за децата», споделя експертът.

В Европа този вид взаимопомощ също се засили, допълва той.

Но критични проблеми при самодисциплината продължават да се регистрират.

Трябва да се научите да контролирате себе си: в края на краищата нямате друг избор.

Петя Паликрушева