Юстинияновата чума. Пандемията, която почти обезлюдява Европа.
Автор: Георги Караславов
Ако отидеш в Истанбул трябва да посетиш задължително голямото подземно водно хранилище в близост до църквата св. София – построено през 538 г. от Юстиниан I, дълго 140 метра, чиито свод се крепи на 336 колони. Отгоре над хранилището е централната улица, по която са минавали според византийския протокол императори, царе, пратеници и дипломати от Златната порта до Света София и императорския дворец. Едно внушително инженерно съоръжение, което е трябвало да обезпечи с вода столицата по време на обсада. Константинопол е имал още 4 хранилища, захранвани от акведукти, чиито руини и днес могат да се видят. Често тези водни хранилища и съоръжения са ставали развъдник на болести, някои от тях влезли в историята, като бубонната чума, наречена „юстинияновата чума“.
Съвпадение или не, когато избухва чумата като епидемия в Цариград се поврежда основният водопровод, който доставя вода до града и жителите прибягват до хранилищата с вода. Излишно е да говоря за хигиена, защото скоро след това целият град пламва от чумата и над един век бушува из Европа на вълни. Необходимо е да направя уточнение, че средновековните градовете са нямали канали. Цялата мръсотия и екскременти са се изхвърляли през прозореца или вратата на улицата. Дъждът отмивал мръсотията. Дори къпането е било рядкост, за да не се отмие благословията от светената вода, получена при кръщаването. Куриозно, но водопроводът се поправя малко след отминаване на последната вълна от пандемията през 748 г.
В средните векове медицината не се е ползвала с такъв напредък, както днес и се е базирала на четирите основни елемента: Въздух, Вода, Огън и Земя, като според тях се определяли и основните състояния на човека – температура, студено, изпотяване и сухота. Същите тези елементи още Хипократ слага за основополагащи в медицинската наука, базирана на древногръцката митология и философия, където тези четири основни елемента са в основата на всемира. На базата на тези четири елемента лекарите са определяли диагнозата на болния и според „дизбаланса“ между тези четири основни състояния и според „прегрешенията“ на лицето, получило наказанието, назначавали съответно лечение. Средновековните хора не са разполагали с никакви средства за защита, нито са знаели дори как са се разпространявали заразите и инфекциите. Често болните са били затваряни наедно със здравите и по този начин смъртността е била изключително висока. За тях оставало единствено упованието божие, молитвите и молбите към Бог, да очакват в страх да бъдат подминати от „Божия гняв“ и да издържат на изпитанието.
Предполага се, че чумата избухва първоначално в Китай около 536 г. и по търговските пътища стига до Етиопия или Египет през 541 г., а след това по търговските канали на Средиземноморието болестта е достигнала Константинопол през 542 г. От тук тръгва към цяла Европа и през VII век пандемията обхваща Европейския континент, Близкия изток, северна Африка и Азия. Първата вълна е опустошителна.
Усещането за безнадеждност по време на тази пандемия във Византия е подробно описано в летописите на хронистите и четейки ги, придобиваме представа за истинските мащаби на бедствието, обхванало цяла Европа и по чудо не заличило населението й.
През ранното Средновековие е нямало вирусолози. Тази роля е била поверена на лекарите-фармацевти. Трябва да уточня, че в тези тъмни векове лекарствата са се правели от същите хора, които са били и лекари и алхимици-знахари. Срещат се и прозрения, които биха могли да спасят милиони, едно от тях е в летописите на Агатиас Схоластик (536 — 582 г.) в книгата си „За царуването на Юстиниан“, където изразява предположение, че причината за заразяване е «дишането на еднакъв въздух с болен». Интересна особеност е, че по време на царуването на Юстиниан I във Византия рязко се увеличават лечебните заведения, които се прикрепят към различните манастири и са под прекия контрол на църквата и духовенството. През този период, болниците, създадени по време на Теодосий I и в които работят квалифицирани лекари, постепенно остават в сянка. Чумата в разгара си драстично намалява броя на духовенството, но и този на персонала на създадените към манастирите „лечебни заведения”, с което ги принуждава да прекратят дейността си. Така се оказва Византия в разгара на пандемията без лечебни заведения, достатъчно лекари и това свидетелства от оцелелите разкази за високата смъртност сред населението. Неслучайно именно църквата е в основата за създаването на паниката сред населението, защото служителите й са сред главните разпространители на слухове през цялото време и основни тълкуватели на «божия гняв» при земетресения, пожари, наводнения, болести, дори загуби във война, вместо да се вслушат в лекарите фармацевти от затихващите болници.
В книгата си «История» и „За царуването на Юстиниан“ Агатиас Схоластик, описва подробно каква е била картината: «Този мор се разпознаваше по различни болки: при едни всичко започваше с главоболие – при което очите се напълваха с кръв, а лицето се издуваше – сетне отиваше към гърлото и щом го завладяваше, лишаваше човека от живот. Други пък получаваха разстройство, у трети пък се появяваше тумор в слабините, а след това – необикновено силна, огнена треска. Те умираха още на следващия или по-следващия ден, като въобще не смятаха, че са болни от чума, а отдаваха страданието си на нещо друго и дори чувстваха сили в тялото. Други обаче биваха обладани от лудост и духът ги напускаше – скачаха върху други хора и ги поразяваха със смърт чрез черните циреи на болестта. Начините да се зарази човек бяха толкова разнообразни, че дори не могат да се преброят: едни умираха дори само от това, че са се виждали и хранели заедно с болните; други – само от докосването до тях, независимо, че едни ги бяха посещавали само в дома, а други – отвън на площада. Някои хора, избягали от заразените с болестта градове, сами оставаха здрави, но пренасяха болестта на здравите, а имаше и такива, които – без значение, че живееха с болни и се докосваха не само до заразени, а и до умрели – оставаха съвършено здрави! Имаше и такива, които, загубили всичките си деца и близки, сами желаеха да умрат и нарочно общуваха с болни хора, но въпреки това заразата не успяваше да ги обладае, тъй като действаше в разрез с желанието им. Тази болест, както вече отбелязах, продължава да бушува досега вече 52 години и надмина всички предишни.» Гръцкият лекар Гален в записките си описва същите признаци на болестта и установява, че заразените рядко доживяват до деветия ден от болестта, а пораженията върху болния били ужасни, смъртта — мъчителна.
Източноримският историк и хронист Прокопий Кесарийски (500-560/562) г.) през 542 г. пристига от Италия в Константинопол и описва подробно в книгите си „За персийската война” и „Тайната история“ пандемията обхванала Константинопол, която пандемия с прекъсвания бушува две столетия – 541-748 по Европейския континент и убива над 50 милиона жители по време на първата вълна. Стига се до там, според разказите му, че живите вече не са били в състояние да погребват мъртвите и малкото останали живи хора са били заети главно в изнасянето на труповете: «От чумата нямаше за човека спасение, независимо къде живее той – нито на остров, нито в пещера, нито във високите планини. Много жилища опустяха и се случваше голям брой хора, тъй като нямат роднини или слуги, неизгорените им трупове да лежат по няколко дни. По това време много малко хора можеха да се заловят за някаква работа. Повечето от тези, които човек можеше да срещне по улиците, се занимаваха с пренасяне на трупове. Цялата търговия замря, всички земеделци оставиха своите сечива…» От тази чума – бубонната, се разболява и самият император Юстиниан I (527-565), но оздравява сравнително бързо. Смъртността от бубонната чума днес е ниска, но в онези години хората не са могли нито да се изолират, нито да имат добра храна, нито правилно лечение, с което смъртността е била над 60-70%.
Загубите на човешки живот в годините на пика на най-свирепите отприщвания на „Юстиниановата чума” неминуемо дават своето отражение върху стопанския, икономическия и военния потенциал на Византийската империя. Точният брой жертви е трудно да се изчисли, но хронистите хвърлят светлина върху тази мрачна епоха от историята на човечеството и първата подробно описана „световна“ пандемия. Само за Европа жертвите на пандемията са над 50 милиона. Смъртността достигала от 5000 нагоре само за един ден в момента на пика. Дори има източници, които говорят за 10 000 души на ден. Цели села и градове били обезлюдени. Към тези цифри трябва да подходим внимателно, защото повечето летописци и хронисти на събитията от Средновековието имат склонност да преувеличават бройката с цел повече драматизъм и подчертаване на обяснението, че е Божие наказание.
Историята често ни напомня за грешки, дава ни полезни уроци, които не бива да повтаряме, да не изпадаме в паника или да търсим чародеите и гадателите, когато сме пред тежки изпитания и даваме жертви. Историята ни дава отговори на много въпроси, които днес също са актуални.
Когато те удари съдбата, виждаш ближния.
Автор: Георги Караславов