Буквално от понеделник животът ни се промени драматично, всички се събудихме в нова реалност. Повечето хора в Германия, включително и аз, не помнят нищо подобно през живота си. От вчера училищата се затварят, много мои приятели започнаха да работят от вкъщи, на „дистанционното“. Политическият живот премина онлайн: всички конференции, срещи и семинари бяха отменени. Доскоро мнозина не можеха да си представят, че всичко е толкова сериозно.
Хората небрежно ходеха по ресторанти, кино, по дискотеки и се присмиваха на онези, които призоваваха да се предприемат спешни мерки възможно най-скоро. Те не вярваха, че нашите събития ще започнат да се развиват според италианския сценарий.
„Е, боледувахме от обичайния сезонен грип, какво е специалното тук“ — можете да чуете това на всяка стъпка.
И сега младите хора са щастливи: тъй като няма нужда да ходят на училище, ще се мотаят.
А някои акъла пускат смущаващи и брутални шеги, включително и по централните телевизионни канали — казват, че старите хора ще умрат, но застрахователните фондове така ще си отдъхнат. Смятам такава «сатира» за недопустима.
След като г-жа Меркел призна, че рано или късно приблизително две трети от германските жители ще се разболеят от коронавирус (лидерите на други европейски държави посочват същите цифри), стана очевидно, че нашите стари хора са изправени пред огромна заплаха. А Германия, както знаете, е много «възрастна» страна. Тук е разработена система от старчески домове, които активно са интегрирани в обществения живот.
За тях се грижат, забавляват ги. Сега абсолютно не знаят какво да правят с тях, защото е невъзможно да зарежем възрастните хора на произвола на съдбата, но и не можем да ги изложим на смъртоносен риск.
Англия предложи да изолира пенсионерите, да ги евакуира в някаква „резервати“.
Всичко това напомня военно време. Сякаш изведнъж се озовахме във филм на ужасите, наречен «Пандемия».
Разбира се, хората все още не са свикнали с тази мисъл. Според моите оценки ще минат две или дори три седмици, преди нашите политици да осъзнаят: епидемията вече дойде, тя е тук!
Но те я проспаха.
Скъпоценното време беше изгубено и сега основната задача е поне да се забави разпространението й.
Германия продължаваше да поглежда към към европейските институции, очаквайки решителни действия от Брюксел.
Но те никога не последваха! Доскоро не затваряхме границите със съседите си — защото това би означавало срив на „Шенген“. А изведнъж се оказа, че Източна Европа и Дания са се оградили от нас, Франция направи същото. Премиерите на някои германски федерални земи започнаха да изискват затварянето на границите, чак тогава централното правителство се реши.
Между другото, такава мярка е важна не само по отношение на предотвратяване на разпространението на вируса.
А какво ще стане, когато французите и италианците, изправени пред дефицит в своите страни, дойдат в Германия, за да си купят храна?!
Ще отворим резервите, но и те ще свършат…
Рафтовете вече са празни в някои магазини.
А дезинфектанти и маски няма никъде.
На този етап Германия не е преминала към карантинен режим — толкова строг, колкото Италия. Много ресторанти са отворени, пътуването из града е неограничено, на хората не е забранено да напускат домовете си, предприятията работят.
Берлин не може да си позволи да спре националната икономика.
Всъщност очите и надеждите на целия Европейски съюз, който се изправи пред новото сериозно изпитание, от което ще трябва да излезе, сега са насочени към Берлин.
Но не изключвам възможността до края на седмицата, когато ще се появят нови статистически данни за болни и мъртви, нашето правителство ще трябва да предприеме нови, безпрецедентни мерки, по примера на съседите.
Всъщност, продължавам да се питам — кой реши да унищожи Европа?
Но се сещам, че вече всички знаят кой направи това.
Александър Рар, немски политолог
Петя Паликрушева, превод и редакция