Събитията, случили се преди стотици години, не могат да не засегнат двустранните отношения днес. Така че много турски медии обърнаха внимание на статуята на Екатерина II в залата, в която се срещнаха Путин и Ердоган. Екатерина II някога завладя Крим от Османската империя. Изданието пресъздава важни страници от историческото съперничество.
Превод от Sasapost (Египет):
Златната Орда и Великото Московско княжество
Първото достоверно споменаване на Москва като град с политическа тежест е от средата на XII век. Градът се очертава като важен търговски център в северозападната част на съвременна Русия.
В началото на XIII век в света се появява нова политическа сила — татарите. Техният водач Чингиз Хан, мобилизирайки десетки хиляди войници, нахлува в Централна и Западна Азия за по-малко от половин век. Той разрушава или покорява много държави в този регион, най-известната от които е силната държава Хорезъм (също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия).
По време на управлението на синовете и внуците на Чингис хан, монголско-татарската експанзия продължава в южната и западната посока. Различни руски региони, включително Москва, са покорени по време на завоеванията между 1236 и 1240 година. Москва и десетки други градове в този регион са унищожени, монголо-татарите стигат до Киев, но жителите скоро възстановяват града. Те отново започват да процъфтяват, подчинявайки се на татарската държава и й плащат годишна дан.
По това време западната част от териториите, завладени от татарите, започва да се превръща в едно цяло, независимо от останалата част от огромната империя. Тя се подчинява на хан Бату, внук на Чингис хан и получава известност като Златната Орда.
Бату превзема обширна територия от Източна Европа до Сибир, Кавказкия планина и северните граници на Иран, което го поставя наравно с владетеля на Хулагуидите, чиято власт се простира от Централна Азия и Китай до Ирак и Леванта.
Хан Бату основава град Сарай-Бату на река Волга, който по-късно се превръща в главен политически и икономически център на младата татарско-монголска държава. Градът се разраства и процъфтява благодарение на данъка, която Златната Орда налага на жителите на региона: руснаци, славяни, арменци и други. Местните първенци, включително князете на Великото Московско княжество, събирали данък за татарско-монголското иго.
През 1257 г., след смъртта на Бату, на власт идва брат му Берке. Любопитно е, че Берке Хан изповядва исляма, а братовчед му Хулагу Хан, прекият потомък на Чингис хан, унищожава Багдад, политическата столица на исляма, през 1258 година.
Берке Хан влиза в силен съюз със заклетите противници на държавата на Хулагуидите — Мамелюкския султанат, който има сериозна политическа, военна и икономическа сила. Освен това през следващите десетилетия икономиката на Златната Орда процъфтява чрез търговия с Мамелюкския султанат.
Златната Орда достига максималната си сила при Узбек хан (1312-1341). Между другото, известният пътешественик Ибн Батута дава най-висока оценка на хана:
„Той е един от онези седем царе, които са най-големите и най-могъщите царе на света“.
Узбек хан или султан Гияс ад-Дин Мохамед проявява толерантност към религиозното несъгласие, особено към християните, но само, докато те са послушни и редовно плащат данъка си.
През XIV век Великото Московско княжество започва борбата за издигането си над другите княжества. Златната Орда не възразява срещу разширяването на влиянието на московските князе, докато те признават върховенството на татарските ханове. Освен това Москва постепенно се превръща в духовен и религиозен център на руските земи, което има благоприятен ефект върху укрепването на нейната власт.
Първите признаци на упадъка на Златната Орда започват да се появяват след смъртта на Узбек хан. Кризата на татаро-монголската държава съвпадна с началото на чумната епидемия, която избухна през 1346-1353 г. Пандемията обхваща Европа и Азия, унищожава световната търговия и отнема живота на милиони хора. Междувременно военната и икономическа мощ на Великото Московско княжество значително се увеличава на фона на упадъка на Златната Орда, защото хановете облекчават натиска върху московските князе.
Великото Московско княжество обаче все още няма сили да се измъкне от хватката на Златната Орда. Освен това е нападнато от Великото Литовско княжество, което провежда три мащабни военни кампании срещу Москва през 1368, 1370 и 1372. Между другото, всички те завършват с победа за московската армия, водена от княз Дмитрий Донски.
Какво знаете за Куликовската битка?
Княз Дмитрий Донски демонстрира изключителни лидерски умения. Той успява да засили властта на Великото Московско княжество, въпреки факта, че е доста млад. Младият княз е роден през 1350 г., а на трона се възкачва през 1359 г. на деветгодишна възраст.
Княз Дмитрий покорява важни руски градове като Владимир и Ростов и се възползва от слабостта на Златната Орда, за да премахне политическите и други задължения към хана. Той призовава други руски князе да последват примера му. През 1378 г. Дмитрий успява да отблъсне монголо-татарския набег и нанася тежки щети върху тях, което засилва влиянието му в Московското княжество и в околните територии.
През 1380 г. се случват решаващи събития, подобни на които не било имало от покоряването на Москва от Бату хан. Армията на Великото Московско княжество, водена от Дмитрий Донски, който станал национален герой и народът го обявил за светец, успял да нанесе унизително поражение на армията на мощния татарски командир Мамая. Последният бил най-мощната фигура на Синята орда — част от Златната Орда.
Важното сражение се разигратло на Куликовото поле на брега на река Дон. Затова княз Дмитрий се е нарича Донски.
В началото на битката войските на Дмитрий са изправени пред силния натиск на татарите, самият княз е тежко ранен и почти умира, но след няколко часа руската армия успява да обкръжи татарската армия и да атакува яростно редиците й.
Тази решителна победа става причина за засилването на влиянието и независимостта на Великото Московско княжество. Благодарение на победата руснаците повярвали в силата си пред лицето на мощта на Златната Орда, която в продължение на един и половина века се считала за непобедима сила в това огромно пространство. Победата можела да има далечни последици в следващите години, но скоро съотношението на силите неочаквано се променило с появата на нова фигура — появил се лидерът на Бялата Орда Тохтамиш.
Тохтамиш и плячкосването на Москва през 1382 г.
Тохтамиш се появил на сцената през 1376 г., когато се опитал да свали чичо си, водач на Бялата Орда. Опитът се проваля и Тохтамиш бяга при известния военен лидер Тамерлан, който го подкрепя и прави възможно реализирането на неговите политически и военни амбиции.
Новината за трагичното поражение в Куликовската битка шокирало всички райони на Златната Орда и Тохтамиш решава да се възползва от слабостта и объркването на победения татарски владетел, побеждавайки го на река Калка. Скоро след това Мамай е убит и по този начин Тохтамиш успява за първи път от много години да обедини земите на Златната Орда.
След като успешно обединил териториите на Ордата под негово командване, хан Тохтамиш решил да започне мащабна военна кампания през 1382 г., за да подчини отново Московското княжество и да отмъсти за болезненото поражение на Куликовото поле, докато княз Дмитрий не бил успял да възстанови и укрепи военния си потенциал.
Редица руски князе се подчинили на Тохтамиш, включително владетелят на Нижни Новгород-Суздалското велико княжество на север от Москва, полубратът на Дмитрий Донски. Заедно с тях ханът мобилизирал голяма армия.
Армията на Тохтамиш яростно атакувал стените на Москва, но въпреки това, в продължение на няколко дни той не успял да ги пробие благодарение на огнестрелните оръжия, които били използвани за защита на княжеството. Татарите понесли големи загуби.
Тогава Тохтамиш прибягва до хитрост и използва синовете на княз Суздал, единият от които също се казвал Дмитрий. Те успели да убедят московчаните да отворят портите за армията на Тохтамиш, обещавайки да осигурят безопасността на града и жителите.
Уловката сработила — портите на града били отворени за татарите и техните съюзници, а след това настъпила трагедията. Тохтамиш не изпълнил обещанието си и войниците му започнали да ограбват града и да убиват московчаните — били убити 24 хиляди души.
Останалият седем години начело на Московското княжество, героят от Куликовската битка, Дмитрий Донски трябвало да се подчини на татарската държава и да плаща данък до смъртта си през 1389 година. Победата, постигната чрез измама, обаче не дала плодове за дълго.
Няколко години след кървавата победа на Тохтамиш в Москва, той ще се изправи срещу бившия си съюзник, несломимия и безмилостен Тамерлан. През 1395 г. последният успява да лиши Тохтамиш от властта в Златната Орда. Той избягал и намерил убежище при литовците.
През 15 век балансът на силите започнал да се променя. Златната Орда отслабва все повече и повече, бунтовете и гражданските раздори ставали все по-чести. В крайна сметка тя се разпада на няколко ханства: Астраханското, Кримското и други.
Междувременно властта на Московското княжество започва да укрепва.
Въпреки военно-политическата подкрепа, оказана от османците на Кримското ханство и многократните нападения на татарите над територията на руската държава чак до Москва, това не променя значително общата тенденция — разширяване на руското влияние и отслабването на татарите и османците.
Царуването на Иван Грозни (1530 — 1584) предизвиква огромна историческа промяна. Той управлява с огън и меч, убивайки наред. Четири века след неговото царуване е създадена една от най-големите държави в световната история — Царска Русия.
Тя ще победи своите военни и политически съперници, водени от османските турци и техните татарски съюзници, особено през епохата на Петър I и Екатерина Велика, чиито статуи все още красят руските президентски дворци.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.sasapost.com/moscow_sack_1382/