Преди 7 години позицията на Съединените американски щати в Близкия изток изглеждаше непоклатима. Нищо обаче не е вечно, особено що се отнася до политики, насочени към ограбване на едни народи и обогатяване на други.
Но раздразнението на много народи, на чиято територия се намират американски войски, се увеличава с всеки изминал ден. И почти достигна своя връх .
В резултат на това вече редица държави се опитват да кажат почти в прав текст на американците:
«Разкарайте се от земята ни!
«Присъствието ви е нежелано!».
Най-взривоопасната ситуация се разви в Ирак. Там американците са от 17 години. Ако до 2003 г. Ирак се развиваше доста активно, макар и не без своите собствени проблеми, характерни за повечето страни в Близкия изток, то след чуждестранната инвазия страната продължава да е напълно опустошена. Едва през последните години иракското правителство започна да успява по някакъв начин да нормализира живота в държавата.
Относителното спокойствие бе нарушено в началото на януари, когато американците, без да се съгласуват с никого или дори да уведомяват иракските власти, просто бомбардираха иранския кортеж, в който пътуваше високопоставеният генерал Касем Сюлеймани — точно на летището в Багдад.
В колкото и трудна и подчинена позиция да е Ирак, той нямаше как да преглътне това.
Първоначално доста срамежливо, а след това все по-уверено, иракското ръководство поиска САЩ да напуснат страната. Стигна се дотам, че парламентаристите официално призоваха американците да изтеглят всичките си войски от Ирак.
В момента Вашингтон тихомълком бърза да удовлетвори напълно законните изисквания на Ирак и бавно и постепенно да изтегли военните си части от страната.
Но: Съединените щати поискаха Ирак да плати значителна компенсация за военната база, издигната от американците в тази страна в Близкия Изток.
Излиза следното: Американците нахлуват, опустошават ти родината, издигат своя военна база или множество такива, което по същество означава окупация, а след като на народите им писне от тази гавра, искат поробените да им платят за базите, които те са издигнали в името на подчинението на същите, над които издевателстваха.
Невероятен цинизъм!
Плати си, робе, за това, че те направих роб!
За радост на целия свят, все още важи правилото, че всяка империя, основана на силата на оръжието рано или късно се разпада на пух и прах.
Петя Паликрушева