В Германия постоянно казват, че диалогът с Русия не трябва да се прекъсва, но това са само празни думи, оплаква се бившият шеф на СДПГ Матиас Плацек. Основната грешка е, че Западът непрекъснато се опитва да принуди Русия да стане това, което той иска да види. Време е да спрем да я поучаваме.
Превод от Focus, Германия:
Матиас Плацек казва, че Германия трябва да разговаря с Русия, при това без морално възмущение и поучения. Русия не е длъжна да създава «кристално чиста демокрация» — в крайна сметка Германия разговаря и със Саудитска Арабия.
Матиас Плацек, бивш премиер на Бранденбург, бивш шеф на СДПГ, председател на немско-руския форум.
В новата си книга „Нуждаем се от нова източна политика“ Плацек призовава към диалог между равни. Ето откъс от книгата.
Михаил Щюрмер, историк: «Понятието за този, който се отнася към Русия с разбиране», се превърна ругатня».
Считам, че Михаел Щюрмер правилно ни заставя да си спомним за екзистенцицалната проекция на отношението към Русия. Обезпокоеността от това, че Западът след триумфа в студената война има намерение «под ръководството на САЩ да изгуби студения мир», той изрази отдавна.
Така той критикува забвението на реалността и опита на западната политика от изминалия четвърт век и пита: „Как може в резултат на подобно мащабно съзнателно игнориране да възникне дългосрочно взаимодействие между държавите, нова балансирана система без кризи, както беше преди Виенския конгрес?“
Трябва да се разговоря с Русия
Сега за Европа и главно за Германия настана време отново да стигнем до идеята, че с Русия трябва да се разговаря — но не само да «останем процес на диалог».
Да обкръжим необичания властелин в Кремъл с мълчание, защото той мисли по различен от нас начин и действа различно от това, което ни се иска на нас, означава да лишим политиката от «изкуството на възможното».
Санкциите като педагогическа мярка за наказание
С гръмките думи, моралното възмущение и риторичното наказание не се постига нищо. «Вербалистите» не могат да ни предложат нищо днес. Техните козове не са ефективни. Финансовите и икономически санкции, наложени срещу Русия поради включването на Крим в състава й, продължават да се разглеждат повече като педагогическа мярка за наказание, а не като инструмент на политиката.
Питам дори себе си: дали сериозно вярваме, че западните санкции ще тласнат такава голямата ядрена сила като Русия да направи отстъпки, а да не говорим за промяна на позициите й. За Русия, както винаги се случва с великите и силните, е важно да си съхрани лицето.
Ние изостряме конфликта, вместо да го смекчаваме. Чрез порицания и недоверие не можем да изведем Изтока и Запада от кризата. Но с оглед на опасно утежняващата се конфронтация, върху това трябва сериозно да се разсъждава.
Да слезем от пиедестала на победителя в студената война
Трябва да слезем от пиедестала на победителя в студената война и да приемем днешната реалност такава, каквато е, дори тя да не ни харесва или да ни се струва несправедлива.
С нейна помощ трябва да провеждаме политика — да признаем стутс-кво, за да го преодолеем.
Трябва да започвем отново да запълваме с живот дипломатическия вакуум, да подходим към Русия и «без илюзии» да намалим напрежението.
Не е задължително Русия да бъде поставена на колене, тя не е дължна да се кълне, че ще стане по-добра преди да започнем да говорим с нея.
Русия не трябва да създава «кристално чиста демокрация» и окончателно да утвърди западните ценности в обществото си, за да може Западът да я счита за достойна за разговор
Какво чакате? Защо бродите в безпаметство? Скоро всичко може да бъде изгубено.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.focus.de/politik/sicherheitsreport/buchauszug-matthias-platzeck-dialog-auf-augenhoehe_id_11733964.html
