Напоследък позицията на Анкара се характеризира със своята неопределеност. По отношение на сирийския въпрос Турция се мята от единия ъгъл към другия.
Споразумението за прекратяване на огъня, подписано в Москва за Сирия, изглежда беше подходящо и за двете страни. Изпълнението на тези споразумения започна, но изведнъж турският министър на отбраната постави пред Русия нов ултиматум.
Главата на турското военно ведомство Хулуси Акар заяви, че Анкара няма да изтегли войските си от Сирия. Освен това, както заяви Акар, той лично бил поставил редица условия пред Москва, заплашвайки я с война.
«По време на преговорите постигнахме отлично споразумение … Турция ще остане в Идлиб, изтеглянето на силите ни не е вариант», цитира турският телевизионен канал TRT думите му.
Акар предупреди, че в случай на нарушаване на режима на прекратяване на огъня в Идлиб, армията на Турция ще продължи да нанася удари по сирийските правителствени сили. При това турският министър по някаква причина забравя, че иницатор на провокациите са джихадистите от «Хайят Тахрир аш-Шам» и «Исламската партия на Туркестан», които заявиха, че нямат никакво намерение да спазват примирието, защото не го признават.
Оказа се, че Турция не може да се справи с тях, макар по-рано да бе поела задължения по въпроса.
Какво по-точно предизвика подобно твърдо изявление на главата на Министерството на отбраната на Турция за възобновяване на военните десйтвия в Сирия — на този етап не е неизвестно.
Самите преговори в Москва бяха инициирани по молба на турската страна, която за 2 седмици война изгуби няколко стотин военнослужещи убити и ранени, а също се лиши от над 40 БПЛА, над 150 броя бронирана техника и над 12 РСЗО.
«Турция в момента съвсем не е в положение, в което въобще да е в състояние да поставя ултиматум на Русия, а дори и каквито и да било условия.
До момента и руската, а и сирийската страна действаха достатъчно сдържано, но ако Ердоган иска истинска война, то той ще я получи», отбелязва експертите.
Може би Русия трябва да осъзнае една специфична черта на турците: лъжи, лъжи и пак лъжи — в зависимост от ситуацията.
Лъжи за вътрешно ползване, лъжи за външна употреба — накратно казано, когато ти кажат «Добър ден», погледни слънцето грее ли.
Т.е. това не е никакъв ултиматум, това е едно обикновено безпардонно и просташко говорене на министър — без мисъл за евентуални последствия.
За жалост и в международната политика вече е пълно с простаци.
Петя Паликрушева