Авторът припомня «наглавата провокация» на Япония, която завърши с трагичното й поражение. Квантунската армия е била уверена, че лесно може да се справи със съветските войски, но в резултат на това не е била в състояние да се съпротивлява и позорно е побегнала.
Превод от Феникс (Китай):
В история има два военни сблъсъка между Япония и Русия (Съветския съюз) — Руско-японската война от 1904-1905 г. и битките при Халхин Гол през 1939 г. В първия случай японците спечелиха, а във втория бяха победени от Червената армия. Днес ще поговорим за битките при Халхин Гол и ще разберем как съветските войски разгромиха Квантунската армия.
Защо Япония пое риск и започна атака срещу Съветския съюз?
Мнозина не разбират защо Япония реши да атакува Съветския съюз. Нима това не беше безумие? Всъщност Япония имаше свои причини.
Първо, нахлуването в СССР беше важен стратегически избор за Япония. Тя имаше два начина да реализира стратегията си за разширяване. Сухопътните сили трябваше да настъпят на север и, вземейки Съветския съюз като основен условен противник, да се укрепят и да разгърнат военна агресия срещу Китай и след това да преминат в настъпление към Сибир.
По това време ВМС трябвало да напредне на юг и, вземейки САЩ и Великобритания като основни условни противници, да започне офанзива от Китай към Малайския архипелаг. На 7 август 1936 г. японското ръководство решава да приеме стратегията за „паралелно напредване на север и юг“.
Насочвайки се на север, било решено да се започне мащабна агресия срещу Китай и след това да се премине в настъпление към Съветския съюз.
Второ, Япония вярвала, че след репресиите СССР е изгубил всичките си генерали. Според нея съветските войски в Сибир не били достатъчно силни и Квантунската армия лесно можела да завземе тази територия.
Трето, японците смятали, че Червената армия няма да може да използва големи военни части за провеждане на военни операции в района на Халхин Гол. Факт е, че дължината на комуникационната линия на съветската армия в този регион е била 750 километра, а според японския стандарт за превоз на военни ешелони дължината на комуникационната линия за движение на големи военни части не може да надвишава 250 километра. В резултат на това японците стигнали до заключението, че числеността на Квантунската армия надвишава броя на съветските войници.
И накрая, японците били самомуверини и вярвали, че могат да победят всички, така че не вземали насериозно Съветската армия. По това време в Квантунската армия липсвало систематично и дълбоко разбиране за спецификата на провеждането на военни действия от Червената армия. Японците уверено заявявали, че една дивизия на японската армия може да се справи с три дивизии на Съветската армия. Войниците от Квантунската армия винаги са били агресивни. Според проучванията от онези години, „почти всички японски войници, участвали във войната, били нетърпеливи да се бият със съветските войски. Повече от 90% от офицерите не знаели нищо за състоянието на Съветската армия, но презирали противниците си по незнайни причини».
Японската армия не успяла да започне офанзива, тъй като съветските войски поели инициативата за започване на контраатака. На 20 август в 5:45 ч. по заповед на Жуков започват масирани бомбардировки по предните позиции на японците, в който участват 150 самолета и няколкостотин артилерийски части.
В ранния етап на всички сражения японските войски винаги атакували, а съветските войски се защитавали. Японците не очаквали съветската армия да поеме инициативата за започване на контраатака.
Когато Жуков заповядал да започне офанзивата, повечето японски войници все още спели. Много от тях били ранени или убити насън, а оцелелите били шокирани от заобикалящата ги реалност. След бомбардировките съветските танкове и бронирани машини се приближили до позициите и разгромили живите сили на японската армия, а след това пехотата нанесла удар по целия фронт. Японците не могли да устоят и срамно побегнали.
Жуков заменил трима командири на дивизия за един ден и благодарение на своята решителност и непоколебимост вече е в историята на световното военно дело.
Под силното настъпление на Съветската армия японците претърпели смазващо поражение. За да компенсира загубите, японската армия използва частта на генерал Широ Ишии, известна като «Отряд 731.»
Те тайно изхвърлили в реката патогенни бактерии от чума, гангрена, едра шарка и други инфекциозни заболявания, опитвайки се да използва бактериологични оръжия срещу Съветския съюз. Тъй като обаче питейната вода за съветско-монголските войски идва от водопроводна система, поставена в тила, войниците не пиели вода от реката, така че този опит на японците бил неуспешен.
В тази битка японската армия претърпява брутално поражение — 61 хиляди души са убити и пленени, а 660 самолета са унищожени. Поради сериозните загуби, Япония е принудена да поиска от Съветския съюз мир.
На 16 септември страните подписват споразумение за прекратяване на военните действия, което слага край на боевете при Халхин Гол.
Петя Паликрушева
Източник: http://ishare.ifeng.com/c/s/v002nXgw4tXzVoqG0dZ4cBK7jBFUp97CegG—4—t8CuV6UHM__