Всички вече имаме информация за преговорите между Путин и Ердоган. Повече от ясно е, че Ердоган бе принуден да отстъпи. Това последното е факт — без значение как ще бъдат представени в Турция преговорите между двамата, може би като поредна победа на турската дипломация.
Да видим сега фактите и сами да преценим — това победа или загуби беше за Турция.
По принцип Ердоган поиска примирие от Москва.
А всъщност Русия още не бе започнала да води война.
Да, Русия не бе започнала война.
Да, имаше огнева подкрепа за сирийската армия, имаше отделни спецоперации в някои слаби участъци на бойните действия, имаше доставка на техника и оръжие.
Но това не беше война!
Това бе само силова подкрепа.
Съмняващите се може би тук ще попитат: а какво е тогава войната?
Истинска война щеше да има тогава, когато ЛИПСВАТ каквито и да било вежливи предупреждания спрямо турците, направени десетки пъти.
По политически, дипломатически, военни канали.
Русия просто щеше да ликвидира придвижването на турските военни колони чрез изпреварващи удари на руската авиация или сирийската артилерия.
При война се създава «ударен юмрук», който извършва пробив и загиват хиляди, а не 30 войници на противника.
А Москва само изтласкаше турците, отнемаше териториии, стараеше да предпазва сирийската армия колкото е възможно, опитваше се да отдели зърното от плявата, унищожавайки ИДИЛ, но без да пипа турските военнослужещи.
Ето затова няма хиляди загинали турски войници.
А само 30 (да, без съмнение са повече) убити и стотици ранени джихадисти, които никой дори не е броил.
Точно тук е грешката в преценката на Ердоган: фактът, че турската армия нямаше големи загуби бе счетено за слабост на противника. И той хвърли в атака армията!
Грешка!
Москва реагира моментално: в този случай единственият вариант за Кремъл беше извършването на мошен и кратък контраудар, за да озапти бесните яничари.
Москва много точно подбра времето, в което да удари по ръцете турците — долу ръцете от Сирия!
Беше достатъчен само един удар, за да застави турското ръководство да преразгледа отношението си към ситуацията и веднага да се появи желание за споразумение.
Спомнете си малко преди това изявленията от рода на «руснаците ще бъдат заляти с кръв до ноздрите на носа си».
Или: «ще направим небостъргач от руски кости»…
Ердоган и правителството му абсолютно точно този път разбраха предупреждението на Москва, усещайки скритата, умело маскирана неудържима сила.
Целта на Кремъл бе постигната.
Тези в Турция, които усетиха и разбраха непреодолимата мощ на Русия, бяха военните на «фронта» в Сирия — животът им премина като на филмова лента пред очите, когато колоната турски танкове бе превърната в прах и пепел.
Трезвомислещите турски политици усетиха, че в резултат на безумието на някои със сигурност ще настъпи крах в отношенията с Русия с всички произтичащи от това последствия.
В парламента на Турция настъпи разлом.
Дори ръкопашен бой.
Масов бой.
Зазвучаха призиви за мир.
Основната цел на Москва бе постигната.
Петя Паликрушева