В четвъртък, 5 март, в Москва президентите на Трузия и Русия Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин проведоха разговори за ситуацията в сирийския Идлиб, които продължиха повече от шест часа. Прави впечатление, че по време на съвместната пресконференция Ердоган отново нарече Путин „скъп приятел“, макар че наскоро той постави ултиматум, настоявайки Москва да се отстрани от пътя му.
Струва си да се отбележат разликите в оценките на случващото се: Путин говори повече за активизирането на незаконните въоръжени групировки, а Ердоган обвини официален Дамаск за ескалацията.
Колко дълго ще продължи поредното прекратяване на огъня и има ли повече или по-малко постоянно решение на проблема в Идлиб?
«Прекратяването на огъня и създаването на обща патрулна зона около М4 е значително постижение“, заяви журналистът и политолог Никита Голобоков.
И най-важното: има определена „червена линия“ в отношенията с Турция, която Москва няма да прекрачи, особено в името на амбициите на Асад, който се опитва да потуши опозицията.
Колко трайно може да бъде това прекратяване на огъня?
— Има няколко капана: Турция си запази правото да реагира на провокации, което може да се тълкува много широко. И не е ясно какво става със зоната за полети. Но времето на изчакване за известно време, мисля, ще продължи …
Асадистите се укрепиха около М5, никой не оспорва това. От друга страна, щом Путин започна разговора със споменаване на загубите на сирийската армия, това означава, че те наистина са сериозни.
- Очевидно е, че окончателното разрешаване на въпроса е все още много далеч …
— Идлиб е като ДНР и ЛНР, всички, които са недоволни от Асад, са събрани там. А ролята на «северния вятър» е Турция. Така че конфликтът ще тлее дълго време. Неговото решение би било напускането на Асад, амнистия за повечето членове на опозицията, създаването на коалиционно правителство, но сме далеч от това.
Ръководителят на експертния съвет на Фонда за стратегическо развитие Игор Шатров:
— Това предполага, че резултатът от преговорите беше по-положителен от този, на който страните се надяваха. В крайна сметка въпросът за правилните руско-турски отношения беше на дневен ред. Недоброжелателите се надяваха, че отношенията между Русия и Турция ще се спънат в Идлиб. Но те преминаха изпитанието за здравината си.
Мнозина обърнаха внимание на това как в началото Ердоган усърдно се опитваше да не нарече Путин „скъпи приятелю“ нито преди, нито след преговорите. В крайна сметка той все пак „си пречупи езика“ и произнесе тези думи. Освен това турският президент покани своя руски колега на събитията в Турция, посветени на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между страните. Това предполага, че ситуацията в Идлиб не се е отразила съществено на двустранното сътрудничество не само в сирийската посока, но и в други области.
- Ердоган припомни вековната история на руско-турските отношения, като подчерта необходимостта от използване на опита за взаимодействие. Но Русия и Турция воюват помежду си в почти цялата си история. Доколко силен е съюзът сега и има ли опасност от неговия разпад поради по-нататъшно изостряне в Сирия?
— Руско-турското сътрудничество на сирийския плацдарм е нещо като «неравен брак по сметка». Страните имат различни виждания за ситуацията в Сирия, за официален Дамаск, но на някакъв етап интересите съвпаднаха.
В същото време този на пръв поглед временен тактически съюз беше сключен на фона на пълноценното сътрудничество в икономическата сфера, което превръща отношенията като цяло в стратегически. Би било по-трудно да се организира военно-политическо и военно-техническо сътрудничество при липса на връзки в други области. В същото време къде е кокошката и къде е яйцето, дори не може да се разбере. Но именно широките икономически връзки предпазват страните от резки движения.
Петя Паликрушева