Политическото чудо обаче е факт
Сенатор-социалист за втора поредна президентска кампания извоюва ключови победи и дотолкова промени поп-културния мейнстрийм, че участва в одобрителни скечове във вечерните шоута.
„Мнозинството от гласоподавателите във всеки щат на Супер вторника, включително тези, в които Сандърс не спечели, подкрепят големите, смели и популистки леви идеи, които той и Уорън олицетворяват — здравеопазване за всички, Зелената нова сделка, по-високи данъци за милионерите и милиардерите. Преди 10 години беше невъзможно такива идеи изобщо да се обсъждат.
Без съмнение кампаниите на Сандърс и Уорън разшириха границите на политически-възможното в Съединените щати. Що се отнася до социализма като термин, невероятно е приемането му от толкова много млади американци, предвид историята на страната. Това ни показва, че все повече определящият диалог ще бъде върху конкретни политики, а не върху идеологически етикети. Независимо от настоящата надпревара, бъдещето на Демократическата партия е в прогресивните идеи“, посочва Строка.
Супер вторника обаче показа, че за голяма част от американците все още е трудно да възприемат левите идеи. Джо Байдън влезе в ролята на гласа на разума и получи нужната подкрепа, предимно от електората над 50-годишна възраст. Като прибавим и електората на републиканците, обединен зад Доналд Тръмп, Америка сякаш запазва облика си на консервативна страна.
Може ли «връщане към нормалността» да е успешен лозунг
77-годишният политик от кариерата е за екологични политики и по-сериозен контрол върху оръжията. При него обаче радикалните антикорпоративни послания липсват, а основното е — «връщане в нормалността» след 4 години Тръмп. Дали обаче това е достатъчно за победа през ноември?
„Притеснявам се, че аргументът „Да върнем Америка в 2015“ може да не е достатъчен за спечелването на изборите есента. Това е ключовото послание на Джо Байдън. Ще излъжа, ако кажа, че нямам сериозни съмнения дали победа над Доналд Тръмп и изграждането на масови движения в бъдеще е възможна с послание, чийто хоризонт приключва през ноември 2020 година.
Изненадващо голямата вълна подкрепа за Байдън се дължи и на един вид страх, тъй като Бърни Сандърс е фундаментално различен кандидат. Мисля, че много гласоподаватели не са сигурни, че той може да спечели. Така те застанаха зад Джо Байдън, защото го виждат като победител, след като в Южна Каролина демонстрира, че все пак e способен да побеждава.
Такова гласуване от страх обаче напомня на изборите през 2004, когато Джон Кери спечели номинацията и после загуби от Джордж Буш-младши. Или 20 години по-рано, когато бившият вицепрезидент Уолтър Мондейл, популярен сред естаблишмента в партията, спечели напрегната партийна надпревара, за да загуби впоследствие в 49 щата от Роналд Рейгън“, каза Строка.
Той и други анализатори са сигурни, че демократите ще се обединят срещу Тръмп през ноември. Остава обаче борбата за традиционно негласуващите, които не са партийно ангажирани. В този електорат влизат и по-младите американци с право на вот.
„През 2016 Хилъри Клинтън не беше победена, защото Тръмп е получил милиони повече гласове. Тя всъщност спечели повече гласоподаватели на национално ниво. Но загуби, защото в отделни щати и в отделни окръзи, десетки хиляди изобщо не гласуваха. Те не усетиха, че Демократическата партия ще ги представлява и бяха сигурни, че Тръмп няма да ги представлява.
От една страна, младежкия вот не е достатъчен за спечелването на номинацията. В скорошната ни история обаче няма случай, при който президент-демократ да е спечелил, без да е ентусиазирано подкрепен от младите. През 2008 година Барак Обама спечели категорично с тази подкрепа. През 1992 демократите спечелиха неочаквано срещу Буш-старши, като Бил Клинтън отново имаше подкрепата на младите. През 2000, 2004 и 2016 демократическия кандидат нямаше подкрепа от младите по време на партийните избори и впоследствие загуби от републиканците. Тези неща трябва да се имат предвид, когато говорим за „избираемостта“ на един кандидат“, посочи Нийл Срока.
Разговор на Константин Мравов разговаря с Нийл Срока за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“