На 2 март бившият съветски лидер Михаил Горбачов празнува рождения си ден. Преди пет години той говори в интервю за списание „Шпигел“ за отношението си към управлението на Владимир Путин и политиката на Ангела Меркел, за отношението си към Сталин, Берлинската стена и пр.
Превод от Der Spiegel:
Силен снеговалеж зад прозорците на офиса на Ленинградски проспект, в северозападната част на Москва. От 23 години тук се намира офисът на фондация „Михаил Горбачов“, с помощта на който той подкрепя различни изследователски проекти в областта на политиката, благотворителни инициативи, организира конференции и издава книги. Последният генерален секретар на Централния комитет на КПСС идва тук три до четири пъти седмично. Във фонда работят около десетина служители.
По стените на кабинета му са изложени снимки от минали години: тук Горбачов е с Джордж Буш, тук е с Франсоа Митеран, тук е с Хелмут Кол, а тук е с Шимон Перес. А тук има няколко портрета на съпругата на Раиса, която почина през 1999 г. от левкемия: маслена картина, окачена над работния плот, както и голяма снимка на стената в коридора — това е една от последните й снимки. Когато Горбачов говори за нейната смърт, гласът му започва да трепери.
83-годишният Горбачов претърпя три сериозни операции — на гръбначния стълб, простатата и на сънната артерия. Четвъртата операция му предстои скоро. След приема на медикаменти лицето на Горбачов се промени леко и той вече не си позволява да бъде сниман.
«Сега разбирам, че на снимките изглеждам като булдог», казва той.
„Г-н Горбачов, изобщо не сте като булдог“, отговаряме.
«Напротив, точно така изглеждам — като булдог“, възразява той.
Горбачов: Имам чувство на дежавю. Може би това би било добро заглавие на нашия разговор: „Изглежда, че всичко се повтаря“. Имаше моменти, когато Берлинската стена бе издигната, а имаше и времена, когато бе съборена. Фактът, че вече няма стена, не е само моя заслуга. „Източната политика“ на Вили Бранд изигра много важна роля в това, както и масовите протести в Източна Европа. Сега се изграждат нови стени и изглежда ситуацията само се нагнетява. Разбира се, виждам всички признаци на нова Студена война. Можем да загубим всичко наведнъж, ако не действаме. Катастрофалната загуба на взаимно доверие е очевидна. Москва вече не вярва на Запада, а Западът не вярва на Москва. Това е ужасно.
В момента всяка война неизбежно ще се превърне в атомна война. В същото време изявленията на двете страни, съчетани с пропагандата, ме карат да се страхувам от най-лошото. Ако някой в тази напрегната атмосфера не успее да се справи с нервите си, тогава може да не оцелеем през следващите години.
Аз съм наполовина украинец: майка ми беше украинка, както и жена ми Раиса. Казах първите си думи на украински, а първите песни, които изпях, също бяха украински. Ставрополската територия в Южна Русия, където съм роден и някога бях началник на местния клон на КПСС, по съветско време поддържаше тесни партньорства с Донецката област, където сега бушува ужасна война. Тогава си помогнахме взаимно. Бяхме приятели и живеехме в една държава. И до днес в Украйна имам приятели и роднини — също като повечето руснаци.
Гласността не е умряла, както и демокрацията. Ново поколение хора израсна в Русия, при напълно различни условия — в условия на много по-голяма свобода, отколкото в Съветския съюз. Времето няма да се върне назад — нищо няма да се срине.
Аз вече съм възрастен човек, изминал дълъг път. При влизането си в Комунистическата партия написах есе на тема „Сталин — нашата военна слава, Сталин ни вдъхновява“.
Днес подкрепям онези, които се борят срещу възвеличаването на Сталин.
Когато Путин дойде в Кремъл, той наследи тежко наследство. Навсякъде царуваше хос. Икономиката беше в разруха, цели региони искаха да се отделят от страната. Русия беше заплашена от разпад. Путин спря този процес. Това завинаги ще остане неговата голяма заслуга. Дори ако Путин не беше постигнал нищо друго, никой няма да забрави това му постижение. Да, той понякога прибягва до авторитарни методи и аз често се изказвах против това.
Всъщност той няма от какво да се страхува, защото все още е много популярен. Ако Путин има чувството, че вече няма накъде, тогава ще действа съответно и ще промени курса, ако се наложи.
Може би той счита себе си дори равен на Бог. (Смее се) Но Путин, разбира се, не е Бог. Хората, които носят голяма отговорност, се нуждаят от решителност и способност да вземат решения — с други думи, това е здравословна самоувереност.
Моля, припомнете си речта на Путин на конференцията за сигурност в Мюнхен 2007 г. Той тогава ясно посочи къде се намира „червената линия“ за Русия и даде да се разбере, че тя не е съгласна с приближаването на НАТО към нейните граници. Между другото, за нас руснаците, тогава Путин не каза нищо ново. Така че защо нашите партньори сега са изненадани? Оставам с впечатлението, че германският народ разбира Путин по-добре от немските елити.
И не се опитвайте да се отървете от Путин — това би било грешка.
Петя Паликрушева
Източник: https://magazin.spiegel.de/SP/2015/3/131242917/
