(News Front публикува това с омерзение. За да имате представа как изглежда дъното).
Проблемът на руско-украинските отношения не се изчерпва с това, дали ще има примирие или мир в Източна Украйна, а опира до това, дали Русия ще се оттегли от окупирания полуостров Крим и ще позволи възстановяването на суверенитета на тази легитимна според принципите на международното право украинска територия, която в момента се намира под руски ботуш.
От тази гледна точка, тезите за примирие и за укрепване на спокойствието в Източна Украйна са само камуфлаж, чиято цел от гледна точка на Путин е да накара Европа и света да забравят за руската окупация на Крим и на практика да признаят неговото откъсване от украинската територия.
Аз смятам, че Европейският съюз, НАТО и западният свят трябва да имат много по-изострени сетива и не толкова къса памет, така че темата за Източна Украйна да бъде обвързана с темата за Крим.
От формална гледна точка България се придържа към режима на санкции срещу Русия от страна на Европейския съюз.
В същото време обаче прави впечатление, че се засилват гласовете, които настояват за свалянето на санкциите срещу Москва.
Като цяло прави впечатление едно отчетливо обособяване на евразийско ценностно пространство, доколкото Евразия може да бъде свързвана с ценности. По-скоро това е пространство на антиатлантизма.
Говорим за едно поляризиране на българското обществено политическо пространство. Въпреки, че в момента по-голямата част от обществото, поне в лицето на неговото партийно представителство, продължава да изразява привързаността си към евроатлантическите ценности, мисля, че у нас назрява ценностен конфликт.
Тук не става дума за руската култура. Нормалните и средно образовани хора правят много ясна разлика между руска култура и Владимир Путин. Руската култура дообогатява световната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, експанзивен и диктаторски режим, по самата си същност отрича демократичността на руската култура.
Тук става дума за два антипода – руската култура и режимът на Путин.
Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за социално примитивни и необразовани хора.
Причината за това е, че те не правят разлика между основните съставки на това понятие.
Русофил е човек, който обича руската цивилизация, а от там следва, че той трябва да е демократ.
Един демократ би трябвало да отхвърля всякакъв модел на режими като този на Путин.
В България не можем да говорим за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство.
У нас т. нар. русофили смятат, че щом е Русия, значи е добро, без значение дали се управлява от човек като Путин.
За мен истинските русофили са тези, които отричат категорично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на истинската цивилизована Русия е свързано с либералната демокрация.
Нещо, което олицетворяваше политиката на Борис Немцов.
В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са силно разместени. Тук трябва да говорим по-скоро за демократи и недемократи, тъй като едва ли е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век.
По начало датата Трети март е злополучна идея за национален празник.
Тя не е добра, не е консенсусна и най-малко отразява историческата реалност на независимостта.
По простата причина, че след Трети март България не получава тази степен на независимост, каквато е на 22-и септември 1908 г. Тогава страна ни става напълно независима в степента на значението на това понятие от международното право. Напротив, Трети март е последван от Берлинския договор, от отделяне на територии и от разпокъсване като цяло на България. Освен това, по силата на политическата експлоатация днес тази дата, е заредена с конфронтационна употреба и противопоставяне на верска и етническа основа.
Трети март служи за платформа на пропутински послания от страна на българските сателити на режима в Кремъл.
Съответно датата служи и за охулване и поругаване на един цял етнос в България, какъвто е турският.
Семантиката на турски ятагани и турско робство е нещо, което дори не е подтекст, а открит текст, с който се вменява историческа вина на българските турци, каквато те нямат. Нека да се върнем в историята.
България не се освобождава от турско робство, а от османско владичество.
Турците в Османската империя са само част от етническите групи.
Георги Коритаров
News Front публикува това с омерзение. За да имате представа как изглежда дъното.