Ръководителят на експертния съвет на Фонда за стратегическо развитие Игор Шатров:
-
- Ердоган в изявлението си прехвърли цялата отговорност върху режима на Асад, като подчерта ангажимента си към териториалната цялост на Сирия.
- Има ли противоречие тук?
- Според неговата логика, за териториалната цялост и края на войната пречи Асад.
- Оказва се, според Ердоган, че при Асад Дамаск няма да може да си върне контрола над цялата територия?
Ердоган попадна в собствения си капан. Поради смяната на главния съюзник в Сирия, редица предишни негови изявления сега изглеждат нелепи и противоречат на интересите на Турция.
Когато Турция присъстваше в Сирия със САЩ, антиасадската реторика бе неизменна част от «етикета» му. Сега Турция е основният партньор на Русия в Сирия и Асад, който не приветства кюрдския сепаратизъм, можеше дори да помогне на Ердоган. Но джихадистите, изхранени с помощта на американците, искат кръв и, ако не бъдат канализирани в Сирия, те ще се окажат в Турция и ще намерят приложение на оръжието си там.
- — Анкара реално ли контролира ситуацията в Идлиб? Но може ли Москва да каже същото за Дамаск? Асад има свои собствени интереси, Иран също …
Всяка от страните — Русия, Турция, Иран, Сирия — провежда едновременна игра на няколко писти, естествено, поставяйки собствените си интереси на преден план. Примирието ще продължи, докато някой не поиска да наруши статуквото. Нищо чудно, че тази дума излезе от устата на Ердоган: ние, моля ви се, искаме само да поддържаме статуквото. Всяка страна има свое собствено статукво. Намерението то да се промени, като се дръпне част от одеялото на Идлиб встрани — това е нещото, което предизвика обострянето на ситуацията. Виждайки, че Турция не прави нищо, за да унищожи терористите в Идлиб, Дамаск даде заповед на сирийската армия и тя премина в настъпление, започвайки освобождаването на населените места в областта.
Да, именно сирийците нарушиха статуквото. Но те действаха на родната си земя, имат пълното право да го правят. Което не може да се каже за турските войски, чието присъствие в Сирия Асад наблюдава с прикрито недоволство. И само присъствието на руски части в близост до тях намаляваше напрежението и предпази от избухването на пълномащабна война между Сирия и Турция.
Срещата в Москва ми напомни за първите разговори в Минск, които се проведоха на фона на събитията в Иловайския котел. Това беше катастрофално развитие за Киев, което накара Порошенко да подпише документа тогава. Сега срещата между Путин и Ердоган се състоя под канонадата на битките за Серакиб, който град бе превзет от сирийците, а в същото време турците помагаха на подкрепяните от тях джихадистки групировки.
Но стана ясно, че от тази помощ няма да излезе нищо. Може би точно това подтикна Ердоган да подпише примирието в полунощ на 5 срещу 6 март. Статуквото не се промени в полза на Турция, но такава е таксата за бездействието от предишните месеци.
- Настоящият компромис може да се нарече временно решение, но възможно ли е окончателно решение? В крайна сметка Турция няма да изостави хората си в Идлиб, а Дамаск няма да се откаже от претенциите си към него. Има ли изход? Или трябва да са налице някои решаващи и съдбоносни катаклизми в Дамаск или Анкара?
Вероятно и Асад, и Ердоган ще трябва да направят някои отстъпки. Ако поне един от участниците в текущите събития остане начело, то пред него ще си стои голямото изкушение да разреши проблема едностранно. Вероятно е по-добре сирийско-турските отношения да бъдат започнати от нулата, на чист лист.
Като се има предвид, разбира се, че някои „червени линии“, тоест полетата, границите в този лист не са априорно оспорени.
Това е на първо място териториалната цялост на Сирия.
Петя Паликрушева