Изтеглянето на Турция от Идлиб е неизбежно. На този етап има все още шанс Дамаск да си обезпечи контрола над цялата територия на Сирия в обозрими срокове.
Да, исканията на Турция и предложенията на Русия са твърде различни.
Турция иска разширяване на контролираната от опозицията зона, а Русия — точно обратното: предлага Турция фактически да си отиде от настоящите й позиции и да се задоволи само с приграничната зона.
Анкара се опитва по силов път да си върне част от позициите, които по-рано се държаха от опозицията по трасето М5 и едновременно с това да спре настъплението на Асад над М4.
Затова Ердоган счита, че Русия не трябва да пречи на Турция да води бойни действия срещу Асад, които биха позволили да се постигнат горепосочените цели.
На този етап Путин мълчи. Но в руските СМИ кампанията по Идлиб има огромни мащаби.
Да, вярно е, Русия не е поемала задължението да върне цялата територия на Сирия до последния милиметър.
Русия пое задължението да води борба с тероризма.
В близкото минало нямаше подобно мащабно присъствие на турски войски в Идлиб, което позволяваше на джихадистите от «Нусра» да се чувстват свободно.
Сега турското военно присъствие обхваща практически всички райони на Идлиб.
Русия трябва да реши кое е по-важно за нея: да продължи да подкрепя Асад и, както считат някои експерти, да занули някои свои външнополитически дивиденти, които Москва вече извлече от Сирия — в случая това е руско-турското партньорство.
Според други експерти, това партньорство е обречено.
Според трети, в тупик е не ситуацията в Идлиб, а лично Ердоган.
Той сам се набута в задънена улица, използвайки операцията в Сирия за решаването на своите вътрешнополитически проблеми. На този етап той не може да предложи нищо видимо и значимо за избирателите си, освен войната в Сирия.
Но в Сирия интересите на Ердоган се сблъскват с интересите на Русия.
А Русия е не по-малко нужна на Турция.
Диалогът с Путин също се използва за поддържане на рейтинга, а икономическите проекти с Русия — това е нещото, което също може да се «продаде» на електората.
При това за разлика от войната тези проекти в перспектива ще окажат съществено положително влияние върху икономиката на Турция.
И газопроводът, и АЕЦ, и строителните проекти в Русия, които се реализират от турски компании, а да не говорим за туризма.
Надеждите на Анкара, че Западът ще застане с мощи гърди в защита на Турция, не се оправдаха.
Турция се обърна за помощ към НАТО, но алиансът реши да не се намесва в турско-руския конфликт. Дори не можа да сътвори изявление за подкрепа.
А да припомням ли за военния преврат, зад който, както се изясни, стои Западът?
Според някои данни, именно информацията на руските спецслужби е помогнала на Ердоган да разбие плановете на заговорниците.
Турция нуждае ли се от надежден партньор или се нуждае от кръвта на тези, които спасиха Султана от кървава разправа?
А може ли да се разчита на субект, който забива нож в гърба са спасителя си?
Ситуацията е много опасна и от друга гледна точка. Спасеният действително ли е сигурен, че спасителят му завинаги ще остане негов спасител? А ако спасителят реши да влезе в друга роля във филма?!
Мисли, Ердоган, мисли трезво!
В името на народа си!
А не в името на химеричната Империя.
Защото народите се нуждаят от мир, а не от войни.
А Империите, сътворени със силата на оръжието, винаги рухват!
Петя Паликрушева