Коментирайки ескалацията на кризата в Идлиб, авторът отбелязва, че агресивната тактика и бруталната реторика на Ердоган, както обикновено, са го довели до провал. Президентът на Турция премина от опосредствена война към директна конфронтация с Асад. И отблъсна всичките си съюзници далеч от себе си.
Превод от The Guardian, Великобритания:
Ердоган ще пожъне това, което пося: Турция на ръба на катастрофата в Сирия
Авторитарните лидери, които следват само собствените си правила и не признават никакъв контрол — в случая говорим за турския президент Реджеп Тайип Ероган — обикновено вярват, че само те знаят най-добре какво да правят и са изключително нетърпими към всякаква критика. Именно това високомерие постави Ердоган и Турция на ръба на катастрофата в Сирия след девет години големи заплахи, опосредствен конфликт и пряка военна интервенция.
Сега Ердоган се оказа в изолация от всички страни, скарвайки се с всички останали основни участници в сирийския конфликт. След като изпрати още 7000 войски и военна техника в провинция Идлиб през февруари, за да укрепи съществуващите военни опорни пунктове, Турция влезе в пряка война с режима на Башар Асад. Тя нападна летища и радиолокационни постове, които бяха далеч от действителната линия на фронта. Тя нарече всички «елементи» на режима законни цели за нанасяне на удари.
По силата на интензивността на настъплението Асад Ердоган застана в защита на бунтовниците, включително на ислямистките групировки.
Това, което се случва в Северозападна Сирия обаче, вече не е косвена война. Това е пряка конфронтация между две добре въоръжени съседни държави. И това, което се случва, заплашва да вкара Турция още по-дълбоко във военен конфликт с Русия, основният съюзник на Асад. Представителите на правителството на Ердоган и проправителствените медии продължават да твърдят, че сблъсъкът миналия четвъртък, 27 февруари, когато 33 турски войници бяха убити при нападение срещу конвой в Идлиб, е изцяло по вина на сирийския режим.
Малко вероятно е да узнаем какво наистина се е случило там, предвид желанието на Ердоган да потуши независимата журналистика. Но изглежда истината е съвсем друга.
Загиналите турските войници са били 55, според Метин Гурджан, военен анализатор, който пише за реномираната онлайн платформа al-Monitor. Според доклади от мястото на събитията е имало около 100 загинали. Най-вероятно повечето войници са загинали не по време на удара на сирийския самолет, а по време на последвалите въздушни удари, нанесени от руските военновъздушни сили, защото самите турски военни СА съобщили на ВКС на Русия, че в дадения регион НЯМА турски войници.
Ердоган отказа да обвини Русия, а Кремъл открито отрича всяко участие в инцидента. Последователността на събитията на 27 февруари, които започнаха с турските атаки срещу руски самолети, летящи в южната част на провинция Идлиб, сочи обратното. Огънят, открит от турците — включително с помощта на преносими зенитно-ракетни системи — застраши, наред с други неща, руската стратегическа база Хмеймим.
Разгневеното руско военно командване — или може би тази заповед идва от Москва — очевидно е решило да тегли чертата за няколкото седмици опасни сблъсъци. По-късно същия ден турският конвой бе атакуван и изпепелен. Няколко часа по-късно, когато ранените турски войници се нуждаеха от спешна медицинска помощ, Москва отказа да отвори въздушното пространство над Идлиб за Анкара, за да може Турция да евакуира своите хора (Русия твърди, че е позволила извозването на турските жертви, бел.ред.).
Искаше ли руският президент Владимир Путин да даде суров урок на Ердоган? Ако е така, тогава Путин го направи. Ердоган сега има големи надежди от личната си среща с руския лидер в опита си да предотврати нови, по-опасни сблъсъци, в които Турция не може да спечели. Ердоган ще замине за Москва в четвъртък, 5 февруари, с надежда за примирие.
Напълно възможно е обаче Путин да не е в настроение да отстъпи. Той наистина иска да прекрати конфликта в Сирия възможно най-скоро, в който руските военни участват от почти пет години и който струва скъпо на Русия. Путин иска клиентът му Асад да спечели в Идлиб, последната държана от бунтовниците провинция.
Путин иска да обяви забележителен стратегически триумф в ущърб на Запада и най-вече на САЩ.
Може би цената, която Путин ще поиска от Ердоган, ще бъде пълното или частично изтегляне на турските войски от Идлиб, както и от окупираната от Турция част от сирийските територии западно от Ефрат и от североизточния регион, където кюрдското население пребивава и където то нахлу през миналата есен.
На нереалистичната идея на Ердоган да подкрепи някакви „безопасни зони“ в Сирия, където бежанците в Турция теоретично биха могли да се върнат, вече е поставен кръст.
Слабостта, присъща на лошо замислената стратегия на Ердоган, отново се проявява в неспособността на ислямските екстремисти, които той подкрепя в Идлиб, да се противопоставят на настъплението на сирийско-руските сили, както и в отказа на САЩ и НАТО да се притекат на помощ по някакъв значителен начин. След атаките срещу нейния конвой миналата седмица Турция потърси подкрепа, но й беше предоставена само ограничена помощ под формата на данни от разузнаването и наблюденията.
И отново Ердоган ще пожъне това, което пося. Той многократно се подиграваше и критикуваше НАТО, Съединените щати и европейските лидери с брутален и арогантен език. Реши да купи руски зенитно-ракетни системи, въпреки възраженията на американците.
Той постави под заплаха борбата на Запада с Ислямска държава, започвайки война със сирийските кюрди. Опита се да се възползва от сирийската бежанска криза, за да принуди Европейския съюз да изпълни волята му — оттук и настоящият хаос на границата между Гърция и Турция. Не е изненадващо, че в Турция се развива опозиционно движение, подхранвано от ситуацията в Сирия.
Тъй като кризата в Идлиб ескалира през последните няколко месеца, Ердоган заяви, че единствената му цел е да поддържа частичното прекратяване на огъня, установено през 2018 г., и да предотврати поредната вълна от бежанци, пристигащи в Турция. Това са съвсем разумни цели.
Но агресивната му тактика и бруталната реторика, както обикновено, го доведоха до провал.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/mar/02/erdogan-turkey-syria-assad