Турският президент Реджеп Тайип Ердоган на среща с депутати в Истанбул заяви, че по време на телефонния си разговор с руския си колега Владимир Путин го е помолил да се махне от пътя на турските военни в Сирия.
„Открито попитах Путин: „Какво правите в Идлиб? Ако искате да създадете военна база, тогава създайте, но се махнете от пътя на Турция», цитира агенция Анадолу думите му.
Според него Анкара възнамерява да демонстрира своята решителност спрямо режима на сирийския президент Башар Асад и неговите привърженици.
Официална Москва все още не е коментирала изявлението на Ердоган. Първите коментари идват от Държавната дума. Според заместник-председателя на комисията по международните въпроси Дмитрий Новиков, турските власти нямат правомощия да определят съдбата на Сирия.
„Що се отнася до твърденията на Ердоган да определя съдбата на Сирия, турското ръководство няма пълномощия за това. Такива правомощия не са предоставени от сирийските власти, подобни правомощия не са подкрепени от никакви решения на ООН“, коментира той изявлението на турския лидер.
Според него в момента турското ръководство се опитва да получи монопол върху намесата във вътрешните политически дела на Сирия и произволно започва да диктува волята си на други държави. Такива действия обаче са напълно неприемливи.
На 28 февруари се проведе телефонен разговор между Путин и Ердоган. Съобщава се, че по време на разговора са били обсъдени изпълнението на руско-турските споразумения за Идлиб и значението на координацията между страните по военните канали. Освен това лидерите са обсъдили борбата срещу тероризма и са подчертали необходимостта от допълнителни мерки за нормализиране на ситуацията в Северозападна Сирия.
В същия ден турският лидер разговаря по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп и с германския канцлер Ангела Меркел и ги информира за намерението на Анкара да «изчисти елементите на режима на Башар Асад» в Идлиб. По-рано той вече позволи мащабна военна офанзива.
Поредното изостряне в Идлиб стана на 27 февруари, когато в резултат на удари от правителствените войски, подкрепени от руските военновъздушни сили, бяха убити 36 турски войници, намиращи се в редиците на джихадистите. Различни турски политици заплашиха с отмъщение и обявиха готовността си за война с Русия. Самият турски лидер се изказа по-сдържано, като подчерта, че Анкара, участваща във военния конфликт в Сирия, не се стреми към завладяване на нови земи или присвояване на петролни находища.
Единственото, което Турция иска, подчерта той, е да създаде зона за сигурност в Идлиб и по този начин да защити нейните граници. Според него в Сирия действат 40 000-60 000 въоръжени и добре обучени терористи, но нито Русия, нито САЩ, според него, не правят нищо, за да възпрепятстват действията им. В Русия от своя страна смятат бунтовниците, подкрепени от Анкара, за терористи.
Законът е на страната на Русия, тъй като Москва действа според мандата на официалното правителство, а Турция е окупатор.
Но ще отстъпи ли Анкара от защитата на своите интереси?
По-важни ли са те от интерисите на Русия в Сирия?
Възможно ли е да се постигне съгласие, така че и двете страни да останат доволни?
Може ли изявлението на Ердоган да се счита за ултиматум?
Ситуацията безизходица ли е?
Тук трябва да добавим, че Сирия, както всички знаем, някога е била част от Османската империя и до днес влиза в зоната на интересите на Турция, особено в района на северозапада, където населението се състои главно от туркомани.
Ако не разглеждаме Сирия като суверенна държава, а като територия на геопилитеческо противопоставяне на регионални и световни играчи, то тогава ситуацията се намира в онази точка, след която е малко вероятно връщането към каквито и да било договорености на външни сили за съдбата на Сирия.
Ако признаем Сирия за държава и като самостоятелен субект в международните отношения, то обратно, ситуацията в Идлиб неминуемо ще излезе от задънената улица и ще поеме към единственото възможно решение — до пълното възстановяване на суверенитета на Сирия над тези територия.
Виждаме, че сирийската армия достигна до такова ниво на бойни способности, което й позволява да постигне това, ако страната не се сблъсква с пряка външна агресия.
Но какво значи Русия да се махне от пътя на Ердоган? Да захвърли Асад? На какво разчита Ердоган?
И какво иска да получи в Сирия?
Подобна риторика зачерква всички усилия, които Русия и Турция положиха за възстановяваето на отношенията след агресивните действия на Турция по адрес на руските въоръжени сили и руските дипломати.
Русия да захвърли Асад?
Но Русия е в Сирия по покана на законното правителство на страната, а не на някакъв си непонятен народ, с чиято покана се опитва да оправдае агресията си турския лидер.
Припомняме, че по-рано Ердоган заяви, че Турция била в Сирия не по покана на Асад, а по покана на «сирийския народ». Тук всеки здравомислещ човек отваря широко очи и се пита: Аз ли сънувам или Ер.? Или: аз ли не съм добре или Ер.?
Кога и как те повика т.нар. «сирийски народ» в земята си, уважаеми Ер.?
Кога и как? Пратеници с дарове ли ти изпрати? Кои са тези пратеници? На кой селски мегдан ги избраха? Кой ги избра? Дай документ с молбата на този прословут «сирийски народ», който уж те бил повикал, Ер.!
Ако нямаш доказателства за горната молба, няма нормален човек на Земята, който да потвърди и да гарантира, че ти живееш в този, в реалния свят, а не в някакъв въображаем паралелен, Ер.!
Както разбирате, на Путин ще му бъде тежко да разговаря с човек от паралелната вселена.
Това няма да е разговор между държавни глави, това ще е просташки и вулгарен опит уж да се сплаши не само Русия, но и всички наоколо. Но и сплашването е от паралелната вселена, Ер.!
То е само в главата ти!
Но подобни дори «паралелни» сплашвания и опити да оправдае опасни не само за сирийския, но и за собствения си народ наклонности, вече изважда турския лидер от числото на тези, с които който и да било може да работи.
Ердоган вече е в графата «политически психопат», макар в международната политика да няма такава графа — е, сега я създадохме, при това тя ще бъде бързо попълнена.
Ердоган сам постави себе си и държавата си в раздела «налудничавост» — т.е. държава, която няма НИТО ЕДИН доброжелател!
Как по друг начин да нарека държавен ръководител, който е поел ангажименти да се бори с тероризма, а изпраща на сигурна смърт млади турски войничета в редиците на джихадистите?!
Как по друг начин да нарека държавен ръководител, който е превърнал Идлиб почти в своя лична провинция — та там висят неговите портрети, там се търгува с турски лири, там действат законите на джихадистите, там НЯМА нормален за ХХI век живот…Там дори не е Средновековие! В Идлиб е ад!
Ако трябва да преценим трезно, а не на базата на емоциите, всички сметки и желания, изречени от Ердоган, са пълен БЛЪФ. Той блъфира, за да излезе от неизгодното положение, в което сам се оказа заради необоснованите външни и вътрешни амбиии по създаването на турския геополитически проект в рамките на Османското наследство.
Русия има две военни бази в Сирия. Москва НЕ СЕ нуждае от разрешението на Ердоган за тяхното разполагане.
В тази връзка трябва да отбележа, че основното снабдяване на руската военна групировка в Сирия се осъществява НЕ през турските проливи, а през Гибралтар!!!!!!!!!!!
Слагам специално множеството горни знаци!
Така че заплахите на Ер., че ще затвори за Русия проливите са чист и натурален БЛЪФ.
От яд!
Че Русия е намерила изход!
Ер. е посинял от яд!
Дори не мога да си представя Путин да води разговор с тон, подобен на този на Ер.
Това не е в негов стил.
Затова считам, че участието на Путин ще се сведе до максимална коректна формулировка.
Отговорът ще се даде, всъщност, на база на тези реални действия, които ще предприеме Турция.
А реалните действия на Русия ще бъдат в дадения случай максимално твърди и ефективни.
Отчитайки напълно неадекватната политика на Турция по отношение не само на Русия, но и спрямо други водещи международни играчи, границите на допустимото за Турция все повече се стесняват.
Ердоган в момента е в нещо като в тесен и тъмен тунел.
Все още не се чува взрив в тунела, но очевидно в отбърканото му съзнание започва да нахлува не просто политическа клаустрофобия, но и очеваден страх от този път успешен държавен преврат.
Защото такива са правилата в Османската империя, а той ги познава болезнено.
В резултат на поредица от неуспехи в държавното управление султанът обикновено бива детрониран.
В Средновековието под този термин разбирали умъртвяван.
Не желая на Ер. горното, само уточнявам.
Може би е време турският народ да си намери достоен водач?
Петя Паликрушева