Започнаха черните дни за турския лидер — грандиозните му експанзионистични планове рухват по всички фронтове …
И така, на 23 февруари конвой с турска техника беше спрян на подстъпите към населеното място Шир-Мгаар чрез въздушни удари. Има информация, че бронираната техника е напълно унищожена, както и за загуба на жива сила. По-рано публикувахме снимки от турските танкове, превърнати в прах и пепел.
В същото време възможностите на Ердоган да реализира заплахите си за „смазващи удари по силите на режима в случай на смъртта на поне един войник“ са меко казано минимални за реализиране.
Участието на руския контингент в конфликта прави подобни опити необосновано рисковани. И това въпреки факта, че загубата на турски интервенти става все по-значителна.
SANA публикува кадри на четири турски танка M60T Sabra, унищожени от сирийските военни или техни съюзници. Обърнете внимание, че тези бойни танкове бяха модернизирани не от някой друг, а от израелците до по-съвременно ниво.
Случващото се в Идлиб вече не може да се нарече прокси война. Всъщност има огневи контакти между турски и руски сили. Така че е много вероятно опитът за сваляне на руския бомбардировач Су-24 с помощта на ПЗРК да е дело НЕ на джихадисти, а на турски военни. А под атаките на военновъздушните сили върху ислямистките банди се оказаха турски спецназовци.
В такава ситуация всяка ескалация на конфликта може да доведе до открит конфликт между Турция и Русия.
Надеждите на Анкара за помощ от съюзниците по НАТО не се сбъднаха. Гърция наложи ВЕТО и алиансът не успя дори да направи изявление.
САЩ директно показаха, че няма да се намесят, освен чрез някакви си декларации за подкрепа.
Брюксел даде да се разбере, че можем да говорим само за морална подкрепа. А предложението на Макрон за посредничество при преговорите за Идлиб също не е точно това, което Ердоган би искал да получи.
В момента Анкара засилва своята групировка, но е малко вероятно тя да премине в мащабно настъпление на турската армия, което ще бъде почти равнозначно на избухването на война с Русия.
Турският лидер може би е осъзнал напълно безполезността на усилията си в северната част на Сирия, но не може да „отстъпи“, съвсем правилно се страхува да не загуби лицето си, което на изток традиционно означава загуба на власт и, най-вероятно, на живот.
Опозицията в Турция надигна глава и открито обвинява Ердоган не само за безсмислената смърт на турските войници, но и за авантюризма, довел страната до ръба на голяма война. Без съмнение сирийският му провал ще бъде експлоатиран от вътрешните му противници.
Капанът в Идлиб се усложнява от провала на агресивната политика на турския лидер в Либия. Съвсем наскоро войските на ЛНА на маршал Хафтар унищожиха кораб с турско оръжие, доставено на звената на Правителството на националното съгласие (ПНС), заобикаляйки оръжейното ембарго. Сега Ердоган вече е принуден да признае за смъртта на турски войски и в Либия.
Путин има навика винаги да оставя леко отворена вратичка за опонентите си, но в случая ще му бъде крайно трудно да направи това при настоящите изстъпления на Ердоган.
Всъщност, може да му осигури някакъв вид отстъпление, но не и «почетно».
Петя Паликрушева