Ако Русия внезапно нападнe някоя от страните от НАТО, по-малко от половината от жителите на Европа биха се съгласили да изпратят армията на страната си да воюва с нея, пише германският вестник. Желанието обаче да остави такава неприятна ситуация на милостта на американците тревожи автора.
Превод от Die Welt (Германия):
Ако Русия нападне някоя от страните от НАТО, по-малко от половината европейци биха били готови да изпратят армията на страната си да воюва с нея. Въпреки това, желанието да оставят такава неприятна ситуация на милостта на американците, тревожи европейците.
Основният организационен принцип на НАТО беше така наречената „съветска заплаха“ по време на Студената война, но през 1991 г. СССР престава да съществува.
Западът по това време се колебаеше между фантазиите си за „края на историята“, „дивидентите от мира“ и разширяването на НАТО на изток. Коя беше Русия за него — стар враг или нов приятел? Вашингтон не знаеше отговора на този въпрос и европейците се ограничиха в ролята си на зрител.
В Германия делът на гражданите, които приветстват дейностите на НАТО, спадна от 74 на 57%. Тези данни бяха публикувани наскоро от уважавания изследователски център Pew Research Center.
Но ако станеше въпрос за подкрепа на партньор, когото Русия нападне, тогава по-малко от половината от анкетираните биха подкрепили тази идея.
Член 5 от Договора за НАТО действа на принципа на взаимността — или изобщо не действа. Той обещава на страните повече, отколкото всеки от тях може да изпълни. Разбира се, американското ръководство е в основата на ангажимента за взаимната подкрепа, този ключов принцип на алианса. Ако по някаква причина САЩ не са в състояние да поемат водеща роля (независимо дали заради слабост, загуба на ориентация или просто «преумора»), балансът ще се наруши.
Член пети остава валиден, докато американците са готови да го спазват. Но точно в това отношение има въпроси: те понастощем действат на принципа «Америка над всичко!» В годините на Студената война член 5 криеше пет различни въпроса. Ето защо през цялото време необходимото условие беше разполагането на американско и британско ядрено оръжие на потенциалната „фронтова линия“ — така че европейците да се чувстват спокойни. Дългогодишният мир се крепеше на ядрените оръжия.
Но член пети не работи автоматично и не дава абсолютни гаранции. Текстът фиксира задължение да се помогне на партньор, който е в затруднение, но не уточнява с какви средства — военни или граждански – при какво положение членовете на НАТО трябва да прибягнат до това, каква трябва да бъде степента на ескалация и каква всъщност трябва да бъде степента на подкрепа. От първия час на конфликта решението за това трябва да бъде взето от съответния член на алианса.
Американският сенатор Джон Маккейн, от когото мнозина се ръководеха по тези въпроси и който беше попитан на конференцията в Мюнхен преди 30 години какъв е ангажиментът за взаимна подкрепа на страните от НАТО, когато „съветската заплаха“ вече я няма, даде отговор: „всичко — от ядрен отговор до пощенска картичка с изразяване на със съжаление“.
Никой не може да спре значителна част от западното общество да разкраси политическата ситуация в света, като нарече член 5 остарял, настоявайки за отмяна на задължението за взаимопомощ и лишаване от дипломацията на моралната сдържаност. Така смисълът на съществуването на НАТО ще изчезне — но на кого му пука?
Петя Паликрушева