«Христо Луков е достоен български офицер и не трябва почитта към миналото да се употребява като неконвенционално оръжие за разчистване на политически сметки». Това каза историкът проф. Пламен Павлов по повод споровете около провеждането на Луков марш в столицата.
«Освен това той има много големи заслуги като военен министър в едни преломни години, когато Българската армия трябва да навакса изоставането от жестоките санкции на Ньойския договор.
Христо Луков следва една линия на засилване на българската военна мощ и на националната сигурност, така че в това отношение, той не може да бъде упрекван и да се позоваваме на някакви мемоари на Митка Гръбчева с недоказани твърдения, за да се хвърли сянка върху неговата добронамереност като войник на отечеството», категоричен е професорът.
«Според мен е крайно конфузна ситуацията и не прави чест на тези, които днес раздухват подобни истории“, поясни проф. Павлов.
Историкът уточни, че съществувалите до 1944 г. Съюз на българските национални легиони и „Бранник“ са патриотични организации и допълни, че политизацията и истеричността към тях не прави услуга дори на техните автори.
Професор Пламен Павлов
Според проф. Павлов определенията за Христо Луков, че е нацист и националсоциалист граничи с историческа клевета. „Христо Луков е един достоен български офицер, който следва пътя на голяма част от най-изявените представители на тогавашния български военен елит», поясни проф. Павлов пред радио «Фокус».
«Той има сериозно участие във войните за национално обединение, там има и някои легенди, които днес са малко преувеличени, но в крайна сметка той се бие достойно по фронтовете», припомни историкът.
Това съобщи Канал 3.
News Front припомня на проф. Павлов следното:
22 юни 1942 г. Телеграма по повод годишнината от нахлуването на Хитлер в СССР:
«По случай историческата дата 22 юни, когато започна борбата за спасението на Европа от болшевишката опасност, и по случай блестящите успехи на вашата армия на Източния фронт, Ви поздравявам от името на Съюза на националните легиони на България и лично от свое име, и желая по-нататъшни успехи на Третия райх.
Ние ви уверяваме, че в борбата винаги можете да разчитате на българските легиони, които са верен последовател на националсоциалистическото движение.
Да живее Германия, германският народ и неговият фюрер Адолф Хитлер!
Водач на националните легиони на България генерал Христо Луков.»
Из дневника на Бекерле, изд. «Христо Ботев», 1992 г.
Понеделник, 15 февруари, 1943 г.
Голяма суетня около погребението. Аз реших от нас да участват само военните аташета, които да положат венец от мене. В 13 часа ми телефонира Морман, който ми съобщи, че Гьоринг е наредил по телефона Шьонебек да положи венец от негово име. При това положение аз, разбира се, не мога да направя нищо повече, въпреки че царят и правителството ще протестират.
Фашистки организации в България преди 1944 година:
Български народен съюз «Кубрат», 1922 г.;
Съюз на бойците (Съюз на българите) Съюз на българите фашисти, 1923/1926/1928 г.;
Съюз «Българска родна защита», 1924 г.;
Всебългарски съюз «Отец Паисий», 1927 г.;
Идеен/Политически кръг «Звено», 1927 г.;
Национална задруга за политическо възраждане/Национална задруга — фашисти, 1930 г.
Съюз на младежките национални легиони/Съюз на българските национални легиони, 1932 г.;
Идеен кръг «Млада България», 1932 г.;
Националсоциалистическа българска работническа партия, 1932 г,
Народно социално движение (първоначално Демократически сговор «Ал. Цанков», 1932 г.;
Български младежки съюз «Отец Паисий», 1933 г.;
Идеен кръг «Нация и политика», 1935 г.;
Съюз на ратниците за напредъка на българщината, 1936 г.;
«Българска орда», 1938 г.;
Кръжок на приятелите на националсоциализма в България», 1941 г.;
Резултат от държавна инициатива са: Съюз на българската младеж, 1935 г.;
Организация на българската младеж «Бранник», 1940 г.
Петя Паликрушева, News Front
А ето какво казва по въпроса Вени Марковски:
На снимката виждате значки от Съюза на българските младежки легиони (СБМЛ, впоследствие преименуван от младежки на национални, СБНЛ).
На следващата снимка са ухилените физиономии на ръководителя на СБНЛ о.з. ген. Христо Луков и цар Борис III (виж основната снимка най-горе — бел. ред.).
Всяка година по това време (февруари), в София се провежда марш, наречен Луков, в който младежи вървят из София — под строй, с факли в ръце. Маршът им наподобява на други подобни маршове от ХХ век — на черно-бялата снимка се вижда как маршируват кумирите на Христо Луков, в нацистка Германия.
На следващата снимка са дечицата от Хитлерюгенд — смяната, която нацистите подготвяха, за да да има кой да воюва 10 години по-късно.
До тях са цар Борис III и Адолф Хитлер в дружеско ръкостискане, при една от честите им срещи.
На цветната снимка от миналогодишния марш се вижда едно семейство, което гледа към маршируващите.
И на последната, отново черно-бяла, е ясното доказателство за това докъде нацизмът доведе България — до отрязани глави, изложени на показ на площада.
В интернет ще видите някои нашенци — пишман-историци, които ще твърдят, че Христо Луков бил един много добър човек, бил спасил (еднолично!) Кюстендил от попадане в сръбски ръце по време на Първата световна война. Че бил приятел с евреите — и това се виждало от джобното му тефтерче, в което бил отбелязал рождения ден на един евреин. И че не бил никакъв германофил, защото дъщеря му се учела в Американския колеж.
Това, сами разбирате, са напразни опити да се пренапише историята на царство България. Направил съм си труда и съм събрал в няколко глави в книгата си «Уловени в Мрежата» интересна информация за сътрудничеството на царството с нацистите в Германия. То е било напълно доброволно, активно, а не пасивно или наложено със сила на страната.
Фенове на нацизма (като Луков!) са управлявали страната и са я вкарали в Тристранния пакт, т.е. във Втората световна война — на страната на нацистите.
Смешният плач, че Луков бил всъщност герой, а СБНЛ — патриотична организация не издържат на елементарна проверка на документите и фактите (видно и от снимките).
Прочее, след като всички привърженици на нацизма се оказват герои (и жертва на комунистите!), да цитирам журналиста Иван Бакалов, който преди пет години попита: защо «някой не посочи кой, аджеба, е бил фашист и съюзник на Хитлер»? Кой обяви война на САЩ и Великобритания, изсели евреите (а една част прати и в концлагерите), взе им имуществото и т.н.?»
Вече пет години нито един от привържениците на пронацисткото управление на цар Борис III не е отговорил на този въпрос.
Нито един от маршируващите с факли не иска да отговори на този въпрос.
Нито един от разпалените «антикомунисти» не може да отговори на този въпрос.
А не могат и не искат, защото отговорът е ясен: царство България не е демократична държава. Царят е верен съюзник на Хитлер. Държавата подкрепя с материални средства, храни, боеприпаси и т.н. воюващите германски войски, а — защото това не е достатъчно за «патриотичните» цар, премиер Филов и неговите министри — освен това окупират територии в Гърция и Югославия, за да е ясно, че страната е не просто пасивен съюзник, а напротив — активен, при това много.
Всеки, който отдава чест на «героя» от войната ген. Христо Луков, трябва да знае, че почита един върл почитател на нацистка Германия и сам ръководител на пронацистка организация.
Всеки, който пали факли и носи, трябва да знае, че на този огън изгаря чувството за патриотизъм и то бива заменено от национал-шовинизъм.
Всеки, който си мисли, че «това у нас няма да се случи» да погледне снимките и да се замисли, че Хитлер идва на власт през 1933 г., а войната започва само шест години по-късно.
И, накрая, ако някой си мисли, че маршируващите не са неонацисти, а истински «патриоти» и «националисти», достатъчно е да се зачете в коментарите на стената на луковия марш във Фейсбук, за да види, че там се вихри най-спокойно езика на омразата към евреите, към чужденците, към хомосексуалните хора, към всеки, който не се прекланя пред фена на нацизма Христо Луков.
News Front припомня на читателите си, че евродепутатът Ангел Джамбазки е върл фен на ген. Луков.
