Публикуваме без редакторска намеса поста на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки, в който той възхвалява посланика на САЩ Херо Мустафа, която рецитира стихотворението на Иван Вазов «Де е България?».
Припомняме на Джамбазки и на госпожа Херо Мустафа едно друго стихотворение на Иван Вазов и горещо й препоръчваме да го прочете и, ако има желание, да го изрецитира —
Иван Вазов:
Посвещава се на руския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас –
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни –
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея –
благородна й целта.
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.
Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!
* Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война.
Ангел Джамбазки
«Нейно превъзходителство посланикът на САЩ в България, госпожа Херо Мустафа, рецитира в U.S. Embassy Sofia най-популярната част от стихотворението на Иван Вазов „Де е България?“. Посланик Херо Мустафа призова българите да си припомнят кой е авторът на стихотворението:
https://www.facebook.com/watch/?v=126643318663555
Поздравявам посланик Мустафа с избора и с чудесния български език. Радваме се всеки път, когато други страни се стремят да познават и уважават българската култура и история. Полезно е. Също така, вярваме, че едва ли има българин, който не знае автора на стихотворението.
Ще ни се обаче да припомним как продължава това стихотворение. Госпожа Мустафа стигна до „… де Марица тихо шава из тракийска равнина“. А точно след този куплет Вазов продължава отговора си на въпроса къде е България: „там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при Охридски вълни“.
Точно така: България, според Вазов, е там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при Охридски вълни. Всеки, който е забравил, може да погледне как свършва стихотворението. Между другото, то включва и следния куплет „До чукарите Карпатски е стигнала тяхна власт и стените Цариградски треперали са тогаз“.
Радваме се, че нашите партньори припомнят общата история на България и Македония. Радваме се също, че в тези дни Северна Македония вече е част от НАТО.
Искрено се надявам, че посланик Мустафа ще продължава в този дух. Затова ще ѝ подаря нещо друго от Вазов – стихосбирката на Иван Вазов „Песни за Македония“. Историята и литературата свързват, а не разделят».