Преди 75 години, на 13-15 февруари 1945 г., англо-американската авиация нанесе чудовищен удар по Дрезден. Загинаха десетки хиляди хора, древният културен център на Германия беше заличен от лицето на земята.
Чудовищният цинизъм на Запада
Михаил Мягков, научен директор на Руското военноисторическо общество, отбеляза, че бомбардировките над Дрезден са „проява на чудовищен цинизъм за сплашване на Съветския съюз“. Съюзническото командване не се вълнува от факта, че е причинило масова смърт.
Както отбелязва научният директор, бомбардировките над Дрезден и други германски градове, които трябвало да влязат в съветската окупационна зона след войната, са били извършени не за военни цели, а „за да се покаже на Съветския съюз какво би очаквало Червената армия в случай, че внезапно възникне конфликт между западните страни и СССР».
Резултатът: загиват десетки хиляди цивилни (до 200 хиляди души); един от най-красивите градове в Европа, „Флоренция на Елба“, културният и исторически център на Германия и Европа е разрушен, 80% от градските сгради са разрушени, процесът на възстановяване на центъра на града отне 40 години.
При това Дрезден беше бомбардиран два дни след края на конференцията на антихитлеристката коалиция в Крим. Където „голямата тройка“ се договори за съдбата на следвоенна Германия и Европа. И почти веднага Лондон и Вашингтон решиха да покажат на СССР своята въздушна сила — как Западът може само с въздушен удар да заличи цели градове и индустриални зони от лицето на планетата.
В бъдеще западната авиация продължи да нанася удари върху културните и исторически центрове на Германия, градовете на Япония. Западът нанесе първите атомни удари срещу Япония. Те също нямаха ясна военна цел. Тоест, те не приближиха света към края на войната. Но те показаха на Москва бъдещата съдба на руските градове, ако съветското ръководство продължи упорството си.
Всичко това беше в рамките на плана за новата световна война — Западът срещу СССР. Още през пролетта на 1945 г., по указание на Чърчил, Западът подготвя плана „Немислимото“ — план за война срещу СССР. Вярно, че операция „Немислимото“ остана на хартия. Англосаксонците не се решиха на пряка война с руснаците. Страхуваха се да нападнат СССР.
Съветската армия по онова време притежаваше такава военна сила и морал, че можеше да достигне до Ламанша и Атлантическия океан с един удар и да освободи цяла Европа.
Петя Паликрушева
