Съединените щати обещаха да инвестират 1 милиард долара в проекти по инициативата „Три морета“, която обхваща 12 държави от Централна и Източна Европа. Анонсът бе направен от държавния секретар Майк Помпейо по време на Мюнхенската конференция за сигурност.
Предложението за „пари от приятел“ идва в момент, когато Европейският съюз е силно разделен заради следващия 7-годишен общ бюджет на 27-те страни — членки. Винаги, когато Вашингтон предлага помощ, има уловка — геополитически последици, чиято цена надхвърля в пъти предложената сума, категорични са повечето анализатори.
Държавите от Централна и Източна Европа отдавна са „бойно поле“ на геополитически и икономически интереси. Военната метафора не е случайна — говорим не просто за много пари, а и за сигурност и за влияние.
В интервю за „Събота 150“ Джонатан Кац, експерт от германския фонд „Маршал“ във Вашингтон и бивш служител на Американската агенция за международно развитие, насочи вниманието към два аспекта на предложението за американска инвестиция от един милиард долара в енергийна инфраструктура в държавите от инициативата „Три морета“
„Очевидно е, че инициативата „Три морета“, която Съединените щати подкрепят, цели да се справи с някои инфраструктурни и енергийни предизвикателства, пред които този регион е изправен. Това са партньорски държави на Вашингтон в Централна и Източна Европа, които все още са много зависими от Русия в енергиен план.
Ето защо Съединените щати чрез тази допълнителна финансова помощ се надяват да допринесат чрез инфраструктурни и енергийни проекти за повишаване на сигурността. Говорим за икономическата и енергийната сигурност на партньорите им“, каза Кац.
Като част от Американската агенция за международно развитие Кац отговаря за страните от Централна и Източна Европа, Украйна и Молдова. Последните две не са част от регионалната инициатива «Три морета», която обединява единствено държави от Европейския съюз, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Но има геополитически поглед отвъд тези морски граници, категоричен е Петър Куречич — хърватски изследовател на международните отношения.
„Първо, изглежда като огромна сума пари, но ако я разделите на целия регион — 12 държави, а може би и повече, когато се присъединят страните от Западните Балкани, това изобщо не е толкова голяма инвестиция.
Второто нещо е — къде ще бъде инвестицията, с какви мотиви?
Ясно е, че Съединените щати имат геополитически мотив, за да развиват енергийна инфраструктура, за да продават собствения си газ на държавите от този регион. Те, разбира се, в момента са зависими основно от руските доставки на газ“, смята Куречич.
„Един милиард долара не са голяма сума пари. Разбира се, кой не би искал да има този милиард. От друга страна, когато говорим за бизнеса с петрол и природен газ ние трябва да отбележим, че тази сума изобщо не е голяма поне за Централна и Източна Европа. Например една от големите полски компании в сектора има приходи от 30 милиарда долара. В Източна Европа има и по-големи компании“, допълни полският журналист Бартош Бекер, чийто анализи обхващат основно международните отношения през погледа на про-американски настроената Варшава.
„Нищо не е безплатно, ние трябва да помним, че американците са преди всичко бизнесмени. Те не ни правят коледен подарък, а искат да инвестират в нашия регион, защото искат да продават тук своята петролна и газова продукция“.
„Това е някакъв вид състезание и то не само между Съединените щати и Китай. Разбира се, Китай е много важен, особено с неговата инициатива „Един пояс, един път“.
Но тук говорим и за надпревара между Съединените щати и Русия, защото именно Русия е най-големият вносител на енергийни суровини — петрол и газ, в тази част на Европа“, посочи още Бекер.
Анализ на Марта Младенова за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“