На 11 февруари Кемал Киличдароглу остро разкритикува политиките на Ердоган в Сирия. В речта си пред членовете на партията той каза: „Призовавам тези, които управляват държавата, да предотвратят новите жертви. Не искаме конфликти с нашите сирийски, не искаме да бъдем инструмент за прокси война.
«Турция не трябва да бъде изпълнител на глобалните играчи в Близкия изток и нашите военни не трябва да плащат тази цена.»
Той е ръководител на Кемалистката републиканска народна партия, основната опозиционна партия в турския парламент.
Основният проблем на Ердоган обаче не е опозицията, а неговите собствени привърженици. Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изградиха своя политически дискурс на базата на традиционните ислямски ценности и неоосманизма, което предполагаше пропагандни препратки към имперското минало на Османската империя, активна външна политика и представяне на съвременна Турция като мощна сила, способна да възроди бившето величие на османците. Като цяло тази политика беше успешна: например според проучване, проведено през 2018 г. по искане на ПСР, 44% от гласоподавателите подкрепят турския президент, а само 26% подкрепят най-близкия му съперник.
Нямаше проблеми, докато Турция беше активна срещу слаби регионални играчи. Лесно е да се почувстваш като мощна сила, унищожаваща леко въоръжените отряди на кюрдските сили за самоотбрана, изпращайки войски в Ирак, разкъсан от противоречия, или Сирия, поразена от гражданската война. Съвсем различен е въпросът, когато има сблъсък на интереси със сила от световна класа. Проблемът на Ердоган е, че турското общество не е психически и морално подготвено за външнополитически поражения.
Главозамаяни от неотоманската риторика, турските граждани изискват мащабна война и по-активни действия в Сирия. Тези хора са сигурни, че Турция е сериозна сила с една от най-добрите армии в света, която лесно може да разбие Сирийската армия и при необходимост да влезе в открит военен конфликт с Русия. Гражданите с подобен мироглед са основната избирателна база на Ердоган и неговата партия.
Имайки предвид, че опозиционните партии заедно заемат 42% (255 от 600) места в турския парламент, турският лидер има труден избор: или да остане неактивен и да загуби своите привърженици, или да премине към активни действия, което е изпълнено със загуби сред военнослужещите и големи икономически разходи. Но в този случай Ердоган ще бъде уязвим спрямо реториката на кемалистите, които критикуват операцията в Сирия.
По този начин и двете възможности могат да доведат Турция до вътрешнополитическа криза. Може би затова Ердоган от една страна прави войнствени изявления, а от друга не предприема решителни стъпки.
Петя Паликрушева