Струваше ни се, че събитията в Сирия, при които руските войници буквално спасиха американските военни от ръцете на разгневеното сирийско население и дори ги съпроводиха до базата, са затихнали.
Но: появяват се нови подробности, при това твърде пикантни. Нова ръка боя върху тази епична картина хвърли самият началник на координационния център на ВС на Русия в Сирия генерал-майор Яков Резанцев.
Само припомням основния фон: амарикански военни преградиха пътя на местни жители в провинция Хасеке източно от град Камишли. Когато местните започнали да се възмущават, американците започнаха да стрелят в тълпата. В резултат бе убито 14-годишно момче, още един човек бе ранен. Американците бяха спасени от окончателната разправа от страна на населението от руските военнослужещи, които чрез своя заслужен авторитет сред местното население успяха си усмирят тълпата и изпратиха задокеанските «партньори» до пункта им на базиране.
Искате подробности?
Добре. Започвам.
От разказа на генерал Резанцев става ясно, че сблъсъкът с местните жители е станал факт в резултат на американските «неправомерни действия». Военните от САЩ по някаква причична се отклонили от планирания маршрут в рамките на 3.5 км.
Там те се натъкнали на блок-пост на Сирийската арабска армия в населеното място Харбат-Хамо.
Естествено, сирийските бойци отказали да пуснат непланираните «пришълци», които не били съгласували преминаването си през охранявания от сирийците пункт.
Представителите на «най-добрата в света» армия високомерно решили да не се подчинят на военните на страната, на чиято територия те, американците, се намират без разрешение — те там са незаконно, което означава, че са в ролята на окупатори.
Както казва Яков Резанцев, «един от автомобилите на коалицията затъна в канавката, а втори изрезе от строя».
Към мястото на произшествието се събрала тълпа примерно около хиляда човека. Започнала словесна битка.
Сирийското население, както подчертават участниците в разследването, не е имало оръжие, а тълпата се състояла главно от старци, жени и деца. Но точно срещу тях американците открили безразборна стрелба.
Тогава пристигнала руската военна полиция, която … била повикана от американците! Като в Арканзас на телефон 911: «Алооооо, полицията, страх ме е, тук убиват!»
Руснаците пристигнали и успокоили тълпата на арабски: «Те скоро ще си заминат», имайки предвид американския патрул.
Както отбеляза генерал Резанцев, на военните от САЩ им провървяло, защото те заседнали в началото на населеното място: ако били затънали дълбоко в селото, нямало как да ги измъкнат.
Най-забележителният детайл в разказа на генерала е този: същите тези горди и високомерни американци, които няколко пъти не пропускаха руските военни патрули по планирания маршрут, в този случай реагирали на препоръките на руснаците «адекватно».
Гордите и «най-добри в света» американски войници внезапно се усмирили!
Американските «храбреци»
На едно от видеата от мястото на сблъсъка се вижда сирийски граждан и «супервойник» от САЩ. Сирийският гражданин, всъщност, е невъоръжен сирийски юноша, който измъква от американците знамето на САЩ. Вижда се още, че американците след това действие се отдръпват и насочват оръжието си към тълпата.
Вероятно точно тогава с един от изстрелите е убито 14-годишното момче.
От страна на армията на САЩ също имало загуби, както се оказало по-късно.
Но, за щастие на човечеството, това били просто санитарни «загуби»: един от най-добрите военни в света от паника се самонаранил със собственото си оръжие.
Както сами разбирате, случката се разлетя по целия свят. В интернет заваляха обиди и присмех към «най-добрите военни в света». Хората ги наричат «безсилни, малоумни пе…си», «дебили и страхливци», и пр.
Всъщност, стрелбата по мирни жители по време на военни действия се счита за военно престъпление!
Още повече, че в случая има убийство!
Да, признаваме, общуването с разгневена тълпа за военните от която и да е държава е трудна психологическа задача. Защото задачата на армията е унищожаването на противника.
Но кой тук е противникът?
Всеки, който е от другата страна на дулото на оръжието.
Това е армията. Защото тя е инструмент, който има за задача да унищожи всеки, против когото са я изправили. Нищо лично.
Всякакви въпроси в това отношение (защо, против кого и прочие …се насочва този въоръжени инструмент — това са въпроси към политиците, а не към военните).
И в този смисъл трябва да признаем, че, да, случилото се вероятно е «случайно» — убийството на сирийското момче едва ли е било планирано, но Е било НЕИЗБЕЖНО.
При това тази неизбежност е заложена от Вашингтон.
Американските политици по собствено решение и воля вкараха армията на САЩ на чужда територия. Никой не ги е викал в Сирия.
И там, в резултат на горното, те нямат приятели.
Окупаторът НЯМА приятели. Факт.
(Тук само да вметна: казват, че Съветската армия била «окупатор» в България. Хм. Ми, тогава защо Червената армия е била посрещана като приятел?! Защо нито един българин НЕ Е стрелял срещу червеноармейците?!).
Но значи ли това, че може да се прости на американците?
Не, разбира се. Защото, повтарям, тук става въпрос НЕ за дадения инцидент, а за политиката на САЩ, защото действията на американските армия са функция на политиката на САЩ.
В Сирия САЩ защитават нефтените находища, отговарят великолепните американски политици.
От кого ги защитават?
От сирийците, от законното сирийско правителство.
Американците казват това в прав текст.
Вече няма висши цели от рода на свобода и демокрация. Има само един …гол нефт.
При това — кражбата на този «гол нефт» от законния му стопанин.
Да направим извод: американците са в Сирия като бандити.
Е, тогава не бива да сме изненадани от случилото се — бандитите са получили съответното отношение.
Колкото и да се опитват да оправдаят американските военни, истината е една: САЩ се окопаха в Сирия като бандити.
Да, в качеството си на бандити те преграждаха пътя пред руските конвои, знайки, че за разлика от Вашингтон, политиците в Москва не са нагли и малоумни.
Кремъл не започва война в резултат на 2-3 сблъсъка на пътя.
Всъщност, в случая НЕ американските войници са страхливци.
Вашингтотнският елит е най-големият крадлив и циничен страхливец.
Петя Паликрушева